Или вярвате в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава не!“.
Вярвате ли, че човек, който, примерно, цял живот е бил супер инат и total jerk, може да се промени към по-добро?
Питам, защото аз лично съм убедена, че хората МОГАТ да се променят, стига да:
–> желаят промяна
–> осъзнават нуждата от промяна (сами или ако някой друг им каже „хей ти, имаш проблем!“)
–> разбират ползите от това да се променят и рисковете/загубите от това да си останат на същото ниво.
…Но опитът ми досега показва, че повечето хора не мислят, че това е възможно.
(А майка ми просто отговаря „поживей още малко и после пак ще си говорим“ :D )
Самото твърдение „хората не се променят“ , обаче, на мен лично ми звучи направо страшно… Твърде ограничаващо, твърде песимистично, твърде неприятно, дори.
Какво мислите вие? Да или Не? Могат ли хората да стават по-добри с времето или какъвто се родиш, такъв оставаш?
Бързай бавно 
Могат!!!
И това не е просто мнение, а наблюдение.
Да наблюдаваш как някой се променя пред очите ти е невероятно изживяване.
И определено трябва да са налице факторите, които спомена.
„Могат ли хората да стават по-добри с времето или какъвто се родиш, такъв оставаш?“
По този въпрос, моите наблюдения са, че хората с времето и порастването се променят – стават сиви, осъждат, обвиняват, страхуват се… а целта е отново да станеш такъв, какъвто си се родил.. чист и непринуден.
Пропуснах да цитирам Ганди..
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“
о, никой не се ражда такъв или онакъв – ставаме такива или онакива според живота ни. и да, знам, че промяната е възможна. даже го казвам от личен опит : )
По-добри – рядко, по-лоши – това вече е стандартното явление. Като оставим (полу-)майтапа настрана – след като навършат 18-20 години сериозните хора рядко се променят, защото са изградили вече някакъв характер, имат си горе-долу ясна мисия в живота и хич не им се слушат глупости:) Виждал съм да се променят хора и след тази възраст, но промените обикновено са незначителни, много рядко ще видиш някой да се промени кардинално. Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудни стават всякакви промени. Пък и защо да го правиш, ако се чувстваш добре в собствената си кожа?
Има и друго много интересно явление – мъже с представата как жена им трябва да се държи/говори/мисли се опитват да ги променят (полу-)насила. Даже и аз съм се поддавал на тази заблуда преди години, нулев резултат. В момента гледам 1 приятел как се мъчи да прави същото и ми е много забавно, защото знам какъв е крайния резултат:) Интересното е, че приятелката му и тя насилва себе си, а на лицето и е изписано, че всички тези неща са крайно атипични за нея. В обратната посока не съм го мяркал досега, но съм убеден, че го има, както съм и убеден, че е още по-безнадеждно, защото повечето мъже сме много упорити говеда:) Е, има и разни лигльовци, които да готови на всякакви унижения, само и само да угодят на жена си (jesus, а колко такива познавам всъщност като се замисля), но тия същества са извън категорията „хора“ за мен. Всяка промяна дошла по насилствен път не води до нищо хубаво.
Може да се променят хората.
Малко се осмеляват да го направят. Според мен това е защото да се промениш наистина е трудно. Една от първите стъпки е да признаеш, че така не си ОК. А на това „Аз съм ОК“ се крепи света на повечето хора. Да се промениш е като да унищожиш нещо в себе си. В сравнеие е когато правим избор. Когато избираш винаги се отказваш от нещо.
Младите нямат избор те се променят по default, защото се учат да живеят. Виж като натрупаш годинки е вече трудно. Удобно ти е със стария ти начин на мислене и просто нямаш желание да преминаваш през дискомфорта и усилията на собствената си промяна.
Много казват, че се променят, но не е така. Истинската промяна изисква да бръкнеш на дълбоко и това води обикновено до известни трусове.
да, TheGrave е много прав, че възрастта е от голямо значение. и по принцип се води, че след 18-20 промените не могат да бъдат драстични.
Честно казано, промяната е възможна, но често изисква прекалено много усилия, за да бъде запазена и да не стане жертва на инерцията. И в един момент човек си задава въпроса: а всъщност струва ли си толкова усилия?
Трикът е точно в този момент да имаш причина да си отговориш „да“, иначе всичко постигнато до момента като промяна отива на кино.
Естествено че могат. Важното е обаче те самите да го искат, защото с помощ отвън не става.
Друг е въпросът колко от тях полагат усилия и имат смелост да се променят. Много просто предпочитат да се пуснат по течението, защото винаги е по-лесно.
Твърде много ми се спи, за да прочета коментарите преди моя. Но твоето писание ме заинтригува. Хората се променят. Виж, дали към добро, или към лошо, е продукт изцяло на тяхната воля.
Иначе невъзможни неща няма! Само гледай как след време и аз ще спра да се преструвам, че не ми пука, и наистина ще започне да не ми пука :-)
Всъщност всички се променят цял живот. Въпросът тук по-скоро е „как”.
„Драстично” – това е рязка, видима промяна. Другата крайност е „незабележимо” (често за самите тях). И, разбира се, преходни степени между двете.
Много често по-сериозна промяна става постепенно, драстичната не рядко се оказва „менте”, временна.
Но има и друго в този Ваш твърде философски въпрос: „промяната” се констатира в преценката на другите. А като имаме предвид, че и те се променят в същото време…
…„промяната” се констатира в преценката на другите. А като имаме предвид, че и те се променят в същото време…
Абсолютно! *Факт, който още повече усложнява осъзнаването/ признаването на промяната…*