Проведе се в събота- от 9 сутринта до 6 вечерта, само с една почивка на обяд. *Герои :) *
Откриване, презентации от мениджърите на BenchMark Finance, SG Експресбанк, Fraport Bulgaria, Agenda и Heat development Solutions, плюс две обучения по избор. Моят беше „Работа в екип“ и „Продажби на бизнес клиенти“.
От презентациите, единствената, която не бе ориентирана към представяне на бизнеса – „това сме ние, това е, което правим“ и т.н., беше на г-н Милен Полименов от BenchMark Finance, затова и смея да твърдя, че тя беше най-интересна и полезна.
Презентация за избора, който е в нашите ръце и свободата, която ни предоставя, за силата на намерението да направиш нещо, дори когато не знаеш как точно, за доверието и доброто име и значението им в бизнес взаимоотношенията, за думата като валута, за това какво трябва да носим със себе си, когато тръгваме да преследваме мечтите си, за лекотата, към която да се стремим, за баланса между символите на успеха и преживяванията…
“ Ако има един успял…значи и ти можеш!
Ако няма нито един успял…какво от това?… „
Г-н Полименов спомена и, че всеки избор носи своята цена– тръгваш към едно, отказваш се от друго… (Или както се казва в онази стара мъдрост- не можеш да имаш всичко…поне не едновременно :) )
В края на презентацията едно момче го попита дали съжалява за направения избор… Отговорът бе категоречно не. Това наричам аз успех– да си щастлив от избора си.
( Едно от любимите ми пожелания за различни поводи е „изживей живота си така, че накрая да си кажеш „искам пак!“. :))
***
Обученията бяха много добри, интерактивни и интересни, но както си говорихме в АIESEC, те бяха повече за студентите извън организацията, които за първи път присъстват на нещо подобно.
Запитах се кога смисълът от обучения започва да се губи…
В смисъл такъв, че след един известен брой, човек влиза в рутината– знаеш какво се цели с игрите, знаеш какво се очаква в отговорите, знаеш алгоритъма, който се тества в работата в група…
*Спомням си колко ентусиазирана излизах от първите си обучения по продажби. Толкова много ново!*
И все пак, ето някои от нещата, които си говорихме в обучението по работа в екип :
–> TEAM: Together Everyone Achieve More
–> „1 българин е повече или равен на 3 японци. 3 българи са по-малко или равни на 1 японец. „ :D – това, естествено, бе малко в кръга на шегата, макар всеки да вижда истината, която носи със себе си. Българите, в по-голямата си част, сме силни индивидуалисти, и трудно работим в група, което сякаш идва от факта, че трудно гласуваме доверие и все си мислим, че някой ще ни изиграе. А също така съществува един комплекс за малоценност… и от там желание за изтъкване, което е в противовес на „единството“, което работата в група изисква.
–> Обсъдихме колко (малко)важни са думите и колко (много)важни са жестовете, интунацията и езика на тялото и колко лесно е да се разпадне комуникацията, когато останат само думите.
–> Говорихме за разликата между мениджър и лидер и затова, че последният говори на несъзнателното, повежда към даден резултат като че ли от само себе си и хората го следват без да е необходимо да му е предоставена дадена власт. Е, тук дойде и логичният въпрос за границата между повеждането и манипулацията, като се съгласихме, че има манипулация „за добро“ / „към по-добро“. Когато познаваш даден човек и знаеш какво би го мотивирало да свърши дадена работа, какъв стимул би му допаднал, и т.н.
–> Споменахме и добре ли е да поддържаш приятелски взаимоотношения с колеги или пречат на работата, като тук сякаш повечето бяхме единодушни, че е хубаво, но трябва да има и лоялност към цялата група. Да не е „ти си ми приятел, ти ще правиш това, защото е по-лесно или ще имаш повече ползи“.
Това сякаш бе най-важното… Поне по спомени :) Обучението се проведе от г-жа Пепина Митева – Директор Човешки Ресурси, Fraport Bulgaria.
***
От обучението по „Продажби на бизнес клиенти“ най-интересно бе създаването на наша „таблетка“ с най-важните качества, които един добър търговец притежава. Тук достигането до общо групово решение, при все, че нямахме право да подлагаме даден избор на гласуване, а всички трябваше да сме съгласни, бе истинско предизвикателство :)
Все пак смятам, че нашата магическа таблетка за добрия търговец бе най-добрата ;-)
1) Познание на продуктите/услугите
2) Умения за слушане
3) Вземане на решения
4) Гъвкавост
5) Комуникативност
6) Планиране и подготовка
7) Иновативност
*Не са подредени по значение, а от листа с качества и умения между които можехме да избираме- общо 20, като трябваше да се спрем на максимум 7 от тях.*
Най-голям спор породи въпросът кое да включим в списъка- умение за водене на преговори, комуникативност или умения за убеждаване. Избрахме комуникативност, не много единодушно :)), но с презумпцията, че е най-общото понятие и другите две би трябвало да се съдържат в него.
Вторият по-изявен спор бе доколко иновативността има място в списъка на „най-важните“ качества, но накрая се разбрахме.
Тренерите от Heat DS по-късно споделиха, че таблетката е различна за различните бизнеси, което придаде още повече смисъл на упражнението.
Следваше още едно упражнение- „разбор“ на среща между търговски представител и клиент, като задачата бе да открием какво първият е направил добре и какво не. Тук вече всички бяхме изключително единодушни, защото грешките бяха очеизвадни, особено ако си минавал обучение за продажби преди (грешно формулирани въпроси, неразбиране нуждите на клиента, незатваряне на сделката, оставяне инициативата за повторно обаждане в ръцете на клиента, недостатъчно предварително проучване и пр.)
Накрая, понеже малко пресрочихме времето, след официалното закриване, от Heat DS направиха и трето кратко упражнение за ентусиасти :), което страшно много ми хареса- затова как се водят преговори при продаване на дадена услуга и на какви въпроси трябва „продавачът“ да е готов да отговаря така, че да успее да финализира сделката.
Толкова по спомени и за второто обучение.
Благодарности на AIESEC- Варна за организацията и догодина вместо един ден, нека да е цял уикенд :))
„Българите, в по-голямата си част, сме силни индивидуалисти…“. Това не е вярно, българите са колективисти. Това е причината да не могат да работят добре в екип, тъй като го смятат за друг колектив (група). Българинът живее и разсъждава изключително в колектива – семейство, приятели, познати някакви и т.н. Съвсем малко са индивидуалистите в България, които разчитат само на себе си и на никой друг. Проечети блога на http://razmisli.wordpress.com/, там е направила според мен блестящи анализи за колективизма, особено в темата с боклука.
Нищо лично, но подобни информации могат да те вкарат в грешни решения и поставят под въпрос подготовката на преподавателите. Изобщо съм скептик по въпросите за това кой може да те обучава и съветва или по-скоро имам ужасно високи изисквания към това. Как да е, интересно ми беше да прочета с какво се занимавате.
Грешката е моя… Веднага след коментара ти проверих къде сме по модела на Хофстеде ( http://www.geert-hofstede.com/hofstede_dimensions.php ) и си абсолютно прав, че българите са по-скоро колективисти.
Не сме го учили (за какво ни е да учим неща, които са действително интересни и полезни :)), останало ми е като спомен от разни анализи по организационно поведение и като причина за проблемите при работа в екип… Но както казах, явно съм го разбрала погрешно, затова ти благодаря за корекцията :)
Я! Тоя сайт Geert Hofstede бил много як! Виж ти, страхотна помощ, задължен съм ти. Можеш ли да напишеш кратка статия за подобни сайтове. Аз засега само в силимар маинд съм се тествал. Резултатите ги крия в тайна, ако се разберат никой няма да ме вземе на работа. :)
Трябва да потърся, защото моите букмаркнати сайтове са толкова много, че понякога забравям какво имам, какво нямам :)
Радвам се, че ти е харесал!