Поканена да споделя любими неща, минути преди да избягам от Бургас и да се скрия сред зелено и тихо, сядам, за да нахвърля каквото-първо-ми-дойде-наум, а съм сигурна, че до края на деня ще се сетя за още поне три пъти по толкова и ще се питам как така съм ги пропуснала… Но нищо. По-важното е, че има и още, и още…
Животът е избор на желание и ако вашето е да имате причини да се усмихвате, то, вярвайте ми, ще си намерите не една, а 1001 :)
*Харесвам, обожавам, обичам…*
Да се събудя рано, огряна от слънчеви лъчи, да се усмихна, да си пусна музика, да си направя закуска, но така, тертиплийската както се казва, като за снимка, а после с чаша кафе, мляко и какао (като 3 в 1, но по-хубаво ;-)), да седна пред компютъра и да знам, че имам време за всичко...
Да пътувам. Часовете преди и след като стигна желаната точка. Часовете на очакванията и на равносметката. Минутите за размисъл, близо до прозореца. Мигове за опознаване. На себе си, на света.
Прегръдките и кратките целувки, вплетените ръце, и сутрините след. Илюзията, че я има. Любовта.
Филми, които ме зареждат с положителна енергия, карат ме да се смея, да плача, да мечтая, да се усмихвам, да рискувам, да вярвам, да живея…
Да се срещна със стар приятел, да се запозная с нов.
Да е пролет/лято/ есен и да карам колело в Морската. Отдавна не го правя, а летата ми от преди няколко години се изчерпваха кажи речи само с това…* при положение, че не обичам да ходя на плаж*
Да се разхождам около морето, да усещам мириса му, да чувствам лекия ветрец, да седнем на някое капанче и да си говорим, смеем, мечтаем.
Обичам, когато имам идея. И вълната планове и ентусиазъм, които предизвиква в първите часове и дни. Надежда.
Да е неделя сутрин, да пия кафе&бейлис, и цял ден да чета, да гледам филми, да си играя с кучето и да се радвам, че мога да си подаря един цял ден само за мен.
Плюшеното си мече, което е с мен едва от две лета, но винаги като го погледна и ми разказва истории, предизвиква усмивки.
Когато си мисля, че се случва. Магията.
Минутите, когато влизам под завивките и мечтая, докато неусетно заспа…
Минутите, когато се събудя след вълшебен сън и не искам да свърша, и пак затварям очи, и всеки път ги отварям с по-широка усмивка…
Обичам детски смях и детски въпроси.
Изгреви и залези.
Обичам, когато казвам благодаря.
И когато някой ми казва благодаря и разбирам, че съм успяла да помогна на някого за нещо.
***
Има още толкова много неща и емоции, които пълнят сърцето ми с радост и благодарност и ме карат да бъда щастлива от това, което съм, там, където съм, но … няма как да ги изброя всичките. Спирам, защото това е списък, без-край…
Нека всеки се чувства поканен да сподели, в пост или коментар, защото такива задачки, предизвикват само усмивки и топлина в сърцата.
Бързай бавно 
Харесвам летния дъжд, който ме целува страстно без да го е грижа, че прави дрехите ми да прилепват и ме прави скандална за хората, изпокрили се под стрехите на сушинка.
Харесвам мамините манджи. Никой не готви като мама.
Харесвам начина, по който моят любим хапва от моите сладкиши.
Харесвам когато се изгубя в книга :)
Чувствам се страхотно когато подготвям празник. Изпитвам взривяващ коктейл от страхове и надежди, че празникът ще хареса на всички и най-вече на този/тази, в чиято чест е.
Харесвам допира на чаршафи и завивки, в които никой не е лягал.
Харесвам допира на чаршафи и завивки, в които е лежал любимия ми.
Харесвам топло прясно мляко с какао и мноооооого захар :)
:) :) :) Не вярвам, че някой може да го каже по-хубаво от теб. Аз нямам думички…
Еее, как можа толкова много да синтезираш и коя от коя по – блазнещи въображението. :)) Накара ме да се размечтая и аз, за което благодаря! :bow:
Ти си непоправима романтичка :P , но пък си и доста борбена, базирайки се на инфото от блога ти => ти си непоправимо борбена романтичка. *оплез*
Съжалявам, че го казвам на като за финал, но ще имаш големи трудности с мъжете и любовта (търсиш принца от приказките). Сори пак!