Какво става, когато гледаш с полу-отворени очи, търсиш стара чернова, на думи, които отдавна не трябва да са тук, и там, защото така, няма нужда обяснения, затова и са писани, не-споделени, страх, май го наричат, или автоцензура, не знам…?
Става така, че изтриваш цяла публикация, с всички усмихнати коментари след нея, пожелания за успехи и сбъднати мечти… *Сега ще видя има ли връщане назад. *
Обичам google reader :)
Извинявам се на всички, оставили коментар… Тях вече не знам и май няма как да върна.
Бързай бавно 
Простено ти е от мен! :)
И без това бях прекалил с много редове. ;) Пък и като чета горните несвързани обяснения, май напълно разбирам :P или по – точно нищо не ти разбирам :D , обаче ми се изяснява как е заминало предишното. :mrgreen:
Весели почивни дни! И много се усмихвай! :) :) ;)