Едно парченце и си там…

Хубавото на това да останеш без компютър за няколко дни е, че ако съвпадне с това да се разболееш, няма да ти прави впечатление :) (Първи опит за черен хумор.)

Представям си как са ми се смели техниците, когато пристигнах жива-умряла, директно от автогарата, със сака на рамо, и им връчих лаптопа с „ще стане до края на деня, нали? Plssss!” :) А после извадих един лист и започнах „може ли да ми сложите и това, и това, и т това…“ с уговорката, че ако съм забравила нещо, ще се върна в понеделник. Една приятелка казва, че съм си изработила такава система, която просто не търпи „не”. (Да ме видите как си поръчвам пица- „без последните два реда” и вместо…, сложете…”. Номерът е да започнеш отдалеч, с настроение и гоооляма усмивка :) Така накрая вместо да те гледат лошо, даже се забавляват с теб :D )

След мисията с лаптопа, когато се прибрах вкъщи, първо ме сложиха на кантара.

„Ммм, стопила си се направо, ама така си супер! Тъкмо за баловете.”

Дам. Оказа се, че и това да се разболееш си има своите добри страни :) (Втори опит за черен хумор.)

( Тук си спомням за същия период миналата година, когато майка се обръщаше към мен като „кифличка” :D , а на въпроса „Какво да облека?”, отговаряше с „Каквото ти стане”. :) )

Останалото… Изпращане, абитуриентски бал, бал на доброволците, абсолвентски бал, и в промеждутъка последни изпити, ядове по предпоследни изпити, писане на дипломна, подготвяне на един куп документи за една далечна страна, кандидатстване за младежки делегат на България в ООН (и ти можеш, крайния срок е 10 юни!) и мечти за лятото, когато всичко ще е зад гърба ми, отново ще съм в Полша и ще ви разказвам за нови места и нови хора.

П.П. Единствената връзка на заглавието с поста е, че…няма такава :) Просто съм влюбена в новата реклама на Milka и всеки път, когато видя малката дървена къщичка, със саксиите цветя отпред и планината отзад, ми иде да отида и да си взема milkinis, да се усмихна и да си спомня за Хайди и Алпите ;-)