Не е истина как бързо минават годините…
Трети ден обикаляме от бал на бал и не мога да позная момичета и момчета, които са израстнали пред очите ми, и които покрай студентството и пътуванията насам-натам не съм виждала година-две, и които….хм, вече съвсем не са „дечица“ :)
И някак неусетно правя аналог как те са в началото на това, което за мен кажи-речи вчера свърши с последния ми изпит…
Една сладурана ме попита „Не се ли страхуваш сега? Когато е време за истинския живот?“
Отговорих и не…И наистина ми се иска да вярвам, че всичко ще се нареди.
И ще бъде хубаво, хубаво, хубаво.
А онзи ден, когато трябваше да се преструвам на професионален фотограф и прекарах няколко часа в старото училище, си мислех как (все още) не ми е мъчно за гимназиалните години, но за студентските, ах, за студентските…. е друга история :)
П.П. Снощи питам един сладур, чийто бал е днес, притеснява ли се, вълнува ли се… Отговорът „Само от събирането с роднините се притеснявам… Че вие жените обичате да сте център на внимание…Даже не само обичате, но и искате… Пък при нас не е съвсем така “ :)
Бързай бавно 
много е странно някой като нарече следучилищния или следуниверситетския живот ИСТИНСКИ. все 1 досега човек е бил в кома и не е живял .просто нов етап, също толкова истински колкото и предишните, но по-различен :)))
хубаво изкарване на предстоящите балове : )
Мерси :)) Утре като мине и искам седмица почивка :)))
Тц, номерът с порастването е да си разбрал, че ще е лошо, лошо, лошо, но въпреки това да не се страхуваш. Иначе всеки може.