Денят ми започна с ето този текст.
И донесе мисли за нашата мила държава и нашите още по-мили политици, че и за нас самите… Като хора, граждани, общество.
Покрай изборите започна много да се пише предимно и само за политика. Аз за политика не мога да пиша. Нито блога ми е мястото, нито се чувствам достатъчно подготвена по темата. Не познавам в детайли нито една политическа партия, знам имената на не много народни депутати и до там. Срам ме е от това, да, но е така. Знам, че като млад човек трябва да се чувствам лично ангажирана с каузата България, но когато въпроса не е кой ще ни оправи, а кое е по-малкото зло, всичко сякаш губи смисъл…. ( Но винаги гласувам. )
Преди години гледах някакъв детски филм, в който едно дете, може би 9-10 годишно, страшно много се интересуваше от политика и предизборната кампания на американския президент. Баща му, от друга страна, не искаше и да чуе за политици, програми и пр. Оплакваше се, че никой не се грижел за него, всеки гледал себе си. „Всички са маскари“ , ама по американски.
Тогава момчето му каза: „Как очакваш някой да го е грижа за теб, когато на първо място теб не те е грижа за него, като той е един, а такива като теб милиони?“
Цитирам по памет, но смятам, че идеята е ясна.
Обратно към темата.
Питам се защо хората, които биха били добър пример, хората, които биха направили България по-добро място за живеене, не са в политиката.
Защото е мръсна работа. Това ще кажат всички.
Още като бях в гимназията си мечтаех един ден „да вляза в политиката“, на което родители и познати отговаряха с „недей, тя не е за такива като теб, там има много игрички, трябва да се научиш с едната ръка да даваш, с другата да взимаш, там няма партии, всички са в играта, не, не, не“.
И какво излиза? Че в политиката влизат само хора, които не се страхуват да се омърсят…
Да, обаче, така до никъде няма да я докараме.
Затова аз продължавам да си мечтая как след 5-10г. ще бъда някъде из министерството на образованието, колкото и смешно да звучи, защото само с мрънкане не става. Не, нямам големи амбиции, че видиш ли, после изведнъж всичко ще си дойде на мястото, глупости!, но поне искам да опитам…
Дано дотогава като кажеш, че ти се занимава с политика да не те плюят, а да ти казват „браво“.
( Ама надали. )
P.S. В един от последните броеве на ЕВА, прочетох, че жена-политик не било секси… Да се влиза в политиката с желание това да те направи секси е просто…нямам думи.
Бързай бавно 
Чудесно казано.Струва ми се ,че имате рядката дарба с малко думи да постигате чудесна изразност.И е убедително…
хаха! Много ми хареса.
Аз работя с Министерството на образованието и съм с много смесени чувства..
От друга страна и аз като теб вярвам, че само с общи усилия и добър пример можем да променим нещата. Мен не ме е срам да кажа, че съм образователен експерт, въпреки че и аз непрекъснато получавам подмятания и неща от сорта: „знаем ви вас там в държавата колко сте подкупни“.
Всъщност примера с американското детенце е много подходящ – не аз съм такъв, а те са готови да ме подкупят, за да минат „лесничко“, ама при мен не се минава лесно :)
Браво и продължавай да мислиш!
@Кръстю: Благодаря ти за хубавите думи :)
@Добри: :) *Скоро може и да ти драсна някой ред на мейла във връзка с това как се става образователен експерт, че и аз това искам :))*
Даааа!!! Не е ли време да преосмислим ужасно дълго предъвквания стереотип, че политиката е „мръсна работа“? Едва ли политиката е по-мръсна работа от ПР например. Или от производството на цигари и алкохол. С тоя подход за мръсната работа нито политиците ще обичат (харесват поне) хората, нито хората – политиците. Каквото повикало, такова се обадило.
Специално за Добри, аз не мисля, че в МОН всички са подкупни. Мисля, че страната ни се крепи на съвестните хора в държавната администрация. Не всички ви смятаме за лоши и подкупни.
@apieceofme
Заповядай :)
Като начало ще ти кажа, че не се „става“, а се изживява.
@xunaр
Не казвам, че всички са подкупни, казах, че примера на Мария за американското семейство е уместен – наистина, всичко в държавата ни се крепи на съвестта и усилията на малко, но много смислени и ценни хора.
Тия наще,не са политици за съжаление а дупедавци!Всеки гледа да открадне колкото може и после ни лук ял,ни лук мерисал!