Търсих
надежда,
топли ръце,
познат глас.
Намерих
остатъци от време,
недоизпити кафета,
недоизказани думи.
И се преструвам,
че съм като тях,
че мога да бъда
красива
за теб
и така да спечеля
втори шанс
на същите тези
недоизпити кафета
и недоизказани думи.
Но не съм
и няма да бъда.
Остава надеждата,
че някога някъде някой
ще ме хареса такава.
Истинска.
Бързай бавно 
Красиво изразено…
Ти ли си го писала?
Мое е, да :)
*Плах опит*
Хубаво е :)
продължи напред :)
едва ли би имало значение, но на мен ми харесваш такава,не че някой ме пита аз да си кажа, и стихотворението е прекрасно.ххх
Има значение- хубавите думи винаги усмихват човек. Благодаря :) *И аз се опитвам да се придържам към себе си и да не попадам в статистиката… :) *