Път, радост, промяна

Chambao. Перфектният музикален фон за лятото, а и не само. Обратното броене започна. Време е за списъците- какво да взема, с кого да се видя, с кого да се чуя.Толкова малко остава, да.

И както често се случва, всичко изведнъж стана по-сложно, отколкото трябва. За хубаво, надявам се.

Вчера разбрах, че съм одобрена за финала на конкурса за български мадежки делегат в ООН. Шансът вече е 1:5. Още не мога да повярвам, но ето, че съм крачка по-близо до една мечта.

Само, че старата приказка, че най-тъмен е часът преди изгрев слънце, е все така вярна.

На 10 юли, когато ще се състои финала в Министерството на външните работи, ще съм…в Полша. Остава въпроса има ли смисъл да превърна евростипендията си в двупосочен самолетен билет, да се върна и да се пробвам, или да почакам до догодина…

От една страна чувам „Иди, опитай, имаш шанс! Не мисли за парите, това е възможност, която не можеш да пропуснеш”.
От друга „Не рискувай. Това е България. Най-вероятно всичко е решено предварително. Радвай се, че си стигнала дотук.”

Вярвам на първите, защото вярвам в младите хора на България. В това, че имат съвест и ценности. Затова, че искат и се борят именно затова- нещата да стават по правилния начин.По правилата. Което отново ме връща към реалния шанс, който имам.

Ще видим.

Колкото до моята лична кауза- тя е за образованието.

Проблемите в образованието, както от учители, които не са достатъчно подготвени да преподават (не толкова откъм знания, а откъм умения), така и от негостоприемната среда, без необходимите условия, които да превърнат ходенето на училище в удоволствие и по-малко като задължение, се отразяват и в пораждането на конфликти и детска престъпност.

Приемам пожелания за успех, съвети и предложения :)
Когато конкурса приключи ще публикувам есето, с което кандидатствах.

Съвсем скоро ще ви поканя и на сайта, за който отдавна съм споменавала, посветен на неформалното образование, чието заглавие запазвам в тайна засега, затова пък подзаглавието е…„Светът е библиотека“. За неговия дизайн и оформление заслугата ще бъде изцяло на Ванката :)

***

Когато часове по-късно, в Джърси, хапвах с бивша съученичка, с коренно различен от моя живот- дом, мъж, планове за дете…чух:

„ Ама какво стана с теб? Конференции, програми, НПО…Преди беше толкова комерсиален човек?”

Поглежда ме с усмивка и учудване. Чака отговор.
Единственият, който мога да и дам , е от онзи филм, чието заглавие така и не помня…

„And what happen?”
“Life happened.”

Често съм слушала приказки от рода на „и да не ни забравиш, когато станеш богата и известна?” :D ,хем на шега, хем не, защото винаги това съм искала- да работя много, да дам 100% плюс от себе си, да бъда независима.

А сега ме питаха как така ми се занимава с нещо, от което не се вадят пари…

Странно e как човек се променя.

Отговорът е, че вече не искам толкова много неща, които исках преди.
За сметка на нулите в банковата сметка, искам да правя нещо, с което да бъда полезна.
Това, разбира се, не означава, че ако има начин, не бих ги съчетала. ( Social Entrepreneurship ;-)).

Означава, че вече знам кое е призванието ми. Знам кое е по-важно… И самата мисъл, че вече знам, ме прави щастлива.