Градът-столица, който прилича на много други градове из страни в чиято история се съдържа онзи строй, който аз, като представител на поколение, родено само 3 години преди 89-та, не помня.
Варшава не е красив град. Далеч от Париж, още по-далеч от Стокхолм, твърде далеч от Виена. Далеч дори от Прага и Будапеща. Да, знам, че може да се сравнява само с тези последните, но е важно да го знаете. Варшава няма да ви грабне.
Ще ви грабнат парченца от Варшава. Защото Варшава е град, който не е красив, да, но затова пък има няколко местенца, в които се чувстваш като в рая… Прекрасни!!!
Като гледката от двореца на културата, градината над университетската библиотека, Виланов сутрин и Лаженки следобед, Стария град от есента до пролетта, когато разходката по павираните улици не е като ходене с препятствия, като разходка по Нови свят рано сутрин или късно вечер, може и по обед, да, като Злоте тераси отвън и отвътре, като бара на Мариот, като парковете- до Поле Мокотовски, зад Теско, и другите, които не знам.
За тези и за много други места, ще ви разкажа кога с повече, кога с по-малко подробности, скоро.
А сега отивам да изпия чаша бяло вино в същия този бар, с гледка към цяла нощна Варшава.
Светлинки, светлинки.
С истории, които остават скрити, но пък е така интересно сам да си измисляш ;-)
Мимссс искам и аз във Варшава :)))