Лукса да разполагаш с времето си е подарък . Да се събудиш без аларма, да вземеш душ, да се приготвиш, без да бързаш за където и да е. Когато, тогава. И някак случайно, или не толкова, да се озовеш на едно прекрасно местенце в самия център на Варшава.
С интериор в стил 60-те.
С класическа музика.
С най-прекрасната и дълга закуска.
Като по филмите.
Изгубваш се в атмосферата и се усмихваш, дори да няма на кого, гледаш през прозореца, отпиваш глътка еспресо, нищо че горчи и че така и не успя да го заобичаш, затова пък нали казват- това е истинското кафе, а ти по презумпция обичаш всичко истинско, хора и предмети, очите ти шарат по картини и цветя, по преминаващите хора, които до един бързат за някъде, все пак е делничен ден, а ти стоиш тихо, радвайки се на всичко в и около теб, и си пожелаваш повече такива сутрини.
С приятели, истории, смях, мечти…
* Има и кът с шоколадови вълшебства ;-) *
П.П. За тези, които искат да се докоснат до това вълшебство- E. Widel, на 2-3 минути от централната спирка на метрото, от страната на магазините (не от тази на двореца на културата), една пресечка след ъгъла на Бершка, мисля. С питане също става ;-)