Опитва да сплете ръце с нейните, но тя се дърпа. „Това е само за влюбени“, оправдава се наум.
„Не за хора, които вчера не са се познавали.“
Спомня си за имейла, който изпрати минути преди да излезе.
За страховете. И за свикването със самотата.
Продължава да се дърпа. А на две крачки от тях има голям кръг, в който пише: Kissing Point. Перфектно извинение и хубав повод. Както зимата, по Коледа, под дръвчетата…
„When was the last time you were holding hands with someone?“
Мълчи. Той се опитва да отгатне. Казва година и се поправя- no way, right? Дава и три месеца.
Усмихва се. Минало е повече от година…
Сама се стряска от отговора си.
Изведнъж осъзна колко време е загубила.
И малко преди да заспи и да сънува приказки, изпраща кратко съобщение- God, I love being abroad. Защото.
Бързай бавно 
защото го заслужава :) И всички го мислят.
;-)
A happy end? :)
Oh, wait, better a happy begining! :)
No happy end :))) Wrong timing, as usual….
Айде сега… :-P
“Това е само за влюбени”, оправдава се наум. “Не за хора, които вчера не са се познавали.”…Колко хубаво би било, ако човек можеше с един скок да прелети над границите, които сам си е поставил… „Време е …“
@Плам: Благодаря ти за коментара… Накара ме да се замисля… И ми даде сили.
Прекалено много го мислиш. ;)
Съгласявам се с последния коментар :)
И аз се съгласявам с последните два :D Лек? ;-)
Не го мисли, а действай :-P
Беше то каквото беше :))) Next time less thinking ;-)
Ще видиш ти като дойде някой, дето хич няма да те пита.