Тази статия бе едно от първите неща, които прочетох сутринта. Най-малко заглавието ми се стори забавно- вместо кои мъже са по-добри, кои са по-лоши :D
Следобеда, докато се разхождахме из стария град на Познан и похапвахме сладолед с една сладурана от Казахстан, изведнъж, случайно някак, стигнахме до същата тема.
Поводът- нейното признание, че европейците изглеждат толкова по- … cool, въобще, че са много по-красиви и т.н., но пък не знаели как да се държат с едно момиче. „Затова предпочитам да си ходя с някой от Казахстан, но пък да се чувствам като принцеса.”
Съгласих се с нея, а тя само се обърна и каза „Но това е ваша грешка… С всичките тези глупости за независимост, феминизъм и пр.”
Е, и аз не съм и фен.
ОК е да получаваш толкова, колкото и един мъж за еднаква работа. ОК е да гласуваш. ОК е да можеш да се изкачиш до най-високото стъпало на професионалната кариера, но май е по-добре да спрем дотук…
Една приятелка наскоро ми каза, че мъжете в Дания въобще не били кавалери, защото смятали, че така обиждат момичетата… ???
В това е проблемът.
За европейците вниманието, което могат да отделят на една жена, може да бъде проблем. За арабите е обратното: колкото повече внимание обръщат, толкова по-добре.
Последната ми вечер във Варшава миналата година, бе една от най-хубавите ми за целия ми престой там. Вечеря, кафе, дискотека, закуска. От момче, с което бяхме просто приятели, но искаше да ми направи goodbye party. Нямаше проблем, че бях със сестра ми и с още една приятелка. Важното беше да се чувствам добре. Знаеше, че никога повече няма да се видим, затова и не правеше всичко със задна умисъл. Кажете ми кога в България някой ще се грижи за теб като към съкровище без да очаква нищо в замяна…?
Но тук идва ред да спомена и коментара, който оставих под линка със статията във фейсбук. Арабите са прекрасни приятели, но европейците са по-добри съпруги. Стара истина.
И всичко, защото някой е решил, че в Европа да си джентълмен вече не е модерно…?
П.П. Толкова сме отвикнали да получаваме цветя, примерно, та се чудим дали ние да не подаряваме ;-)
Бързай бавно 
„Кажете ми кога в България някой ще се грижи за теб като към съкровище без да очаква нищо в замяна…?“
Случва се.
Интересна статия.
Меренето на пишки в 21 век…
Не съм много съгласен, че арабите не са по-добри съпрузи…Просто познавам достатъчно семейства- и смесени, и не – за да твърдя, че са много успешни.За разлика от разведените под път и над път.
@Живко: Не познавам момичета, на които им се е случвало. Но би било хубаво ако е така…
@Ruslan: Може би си прав… Просто от това, което знам, без да съм се сблъсквала лично с него, след сключването на брак отношението към жената се променя. Но в днешно време може и да не е така :)
Е, абсолютизмът понякога доста ни отклонява от истината. Със сигурност и в Европа живеят принцеси, но и голяма част от тях в спалнята си забъркват покваряващи ума на принцовете отвари. Колко му е.
И, между другото, това за независимостта, феминизма, ала-бала, ми се струва доста правдоподобно.
Заведе момчето момиче на романтична вечеря със свещи, вино и цветя, а единственото, което получи, е някаква фалшива усмивка, щото тя не знае как да се държи като нежно създание, а е свикнала да си играе с момчетата на двора. Съвсем непринуден пример. Дали ще повтори? Дори и с наследницата й? Едва ли.
Та, да, вероятно жените са виновни за това. Всъщност, виновни са онези, които искат повече от това, което са им давали преди. Сега искат да бъдат… мъже. Или нещо такова.
Аз проблем с това нямам, обаче искам своята принцеса. И си я намерих. Все още ги има, момчета, не се заблуждавайте. А вие, момичета, не си мислете, че за всички мъже е обидно да бъдат кавалери.
А, да, кавалер се става, май още не са измислили как да ги раждат готови. С провокация и късмет всеки може да си възпита едни.
„Една приятелка наскоро ми каза, че мъжете в Дания въобще не били кавалери, защото смятали, че така обиждат момичетата…“
A, на мен една приятелка ми каза, че жените в Германия се обиждали, ако мъж кавалерски им отвори вратата, защото го смятали за форма на полова дискриминация. Въобще, жените в Европа май са се психирали на тема еманципация! И после защо не ни подарявали цветя … ние сме си виновни! Пък и как един мъж да подари цветя като не знае дали в следващия момент няма да бъде обвинен в „полова дискриминация“ и забухан с уханното букетче по главата?! Еманципацията е хубаво нещо и аз винаги съм гласувала с две ръце за нея, но какво би могло да накара жената да се чувства жена и мъжа мъж, ако не едно мило кавалерско отношение… Та, така де, малко мило отношение към противоположния пол не би било излишно нито на мъжете, нито на жените.
@Плам: именно…
@Ванка: Първо браво за принцесата :) Втото, и аз не ги разбирам тези неща с искането да си…едва ли не мъж.
Харесва ми, когато ми отварят вратата, когато ми дърпат стола, когато ми дават якето, когато ми подаряват цветя, когато ме взимат от вкъщи и ме изпращат до вкъщи, когато ме канят на вечеря с цветя и свещи и вино…
Така се чувствам като…момиче :) *да не кажа жена*
Само, че това отношение засега съм получавала единствено, когато съм навън…
*Само аз си ли си мисля, че да си супер еманципирана и феминистки настроена е АНТИ секси? :) *
@apieceofme: аз познавам такива момичета :)
Един иранец или ливанец (не си спомням вече) веднъж поискал от приятелката ми телефона на баща й. Когато попитала защо, казал, че ще я иска за жена. Тя отказала, но той настоял и казал, че бил готов да му предложи 60 овце за нея! Справедлива замяна. :D Не се е почувствала принцеса.
Не, и аз. Жалко, че си го получавала само навън. Като се видим, ще я оправим тая работа ;-)
@Ванка- да речем, че имам щастието да познавам няколко момчета като теб и още 2-3, които знаят какво и как :) Но по принцип…да, навън в това отношение се чувствам съвсем различно. В по-добрия смисъл.
Абсолютно съм съгласна с Плам.
Аз чух абсолютно същото нещо за датските мъже. Дори – че те една ли не са „нежния пол“ там.
Но пък от личен опит като изключение мога да дам Унгария – явно там е друга Европа. Там кавалерството е в цялата си сила – най-интересно ми беше как напълно непознати винаги ме поздравяваха в асансъора, винаги ми отваряха вратите и ме оставяха да мина първа, за тежкия багаж получих помощ още на 15-тата минута след пристигането си…
Страхотно отношение, истинско искрено Уважение към жените!
Поради което мисля, че ще преживея голям шок в Дания.. ;/
Всичко доведено до крайност е глупост, това важи и за феминизма.
Само да попитам…
Жените сме виновни… пак?
Баси.
Аз се определям като феминистка, но нямам никакви проблеми да комуникирам спокойно с противоположния пол.
От друга страна, само защото някой ме е завел на вечеря ми се вижда несериозна причина да припадам по него.
Освен мило отношение (което си е голям плюс, принзавам) обаче очаквам и да не се отнася с мен, сякаш съм вещ, а цялото това „принцеса“ отношение, според мен е точно такова.
Да, има и изключения, разбира се, има и някакви глупави крайности, като това с muz (в Америка вече към жените се обръщат с това, вместо мис или мисис).
Но не мисля, че тук, в Бг. има от какво да се оплакваме по тази тема.
Само да отбележа.
Аз не държа да се отнасят с мен все едно съм мъв. Защото аз не съм мъж.
За сметка на това държа с мен да не се държат все едно съм умствено изостанала само защото съм жена.
И това е сериозна разлика.
@Диа: И в Полша е така :))) *А за Данията научих от теб ;-) *
@Eneya: И ти си права, но не мисля, че „принцеса“ отношението е все едно се отнасят с теб като вещ… Определено не.
Колкото до вечерята… Именно. Ние сме свикнали едва ли не да се чувстваме длъжни, когато някой мъж направи нещо хубаво за нас. Това не ми харесва. А при арабите, примерно, може да правят много мили неща за теб, само ей така, без да очакват нещо повече. Защото си дама, защото заслужаваш да бъдеш обградена с внимание :)
Кой каквото заслужил :-)
Явно. ;)
Това, което малко ме стресира относно отношението тип принцеса, е че понякога от желанието да се грижат за теб ти отнемат възможността да свършиш каквото и да е сам.
Което лично мен ме дразни.
Не знам, обгрижването те прави леко неспособен да се справяш сам в момента, в който няма кой да те обгрижи.
И това ме притеснява, че много жени са като изгубени дечица, ако са оставени самостоятелно да се оправят, било то с житейски проблеми или прозаични трудности.
Преди два дена си говорих с араби на тази тема. Жените им са само в домовете. Тяхното развитие е спряло! Напълно. Кавалерството е в началото, докато те отнесат в дома си. После е абсурдно и сиво еднообразие, което много мозъци и свободни духом не биха приели. Да, остава уважението! Макар и не винаги. Но нека не се залъгваме, кавалерството е до време, в началото или по поводи пред публика. После всичко преминава в рутина и изпълнение. Нали не мислите, че има култура, в която мъжът е кавалер завинаги?!… В тези култури, основно мисюлманските има просто поробване на един живот. Този живот няма много грижи и притеснения, но спира месец след като е нахлузила брачната халка. Това е мъжки свят! И жените са принцеси понякога и за малко. Кавалерите биха могли да бъдат хора с вроден усет към естетичното и красиво поведение. Романтици дори. На които подхождат определени характери от женски пол.Т.е., всеки влак си има пътници! А тези, които дават свобода на жената до себе си и въпреки това са кавалери, според мен са силни личности и…еделвайси. Рядко срещани, и по високите етажи на мислене. Но уверявам ви, те сами си избират Пепеляшка :)