Снимка от FrozenYearning
Съдбата понякога ни подарява по n на брой шансове за едно и също нещо.
Харесва ми да мисля, че тези възможности са всъщност знак.
Че е писано да се случи. Че трябва. Че е за добро.
Предполагам вчера, когато за час-два-три посетих онази тайна страна, си спечелих още един, последен.
И него не използвах много мъдро, защото гледах къде стъпвам, а днес ми казаха, че иначе е по-интересно ;-), но накрая, в последната възможна секунда, протегнах ръка и казах „почакай“. Тъкмо когато бях сложила точката и чертата и страницата беше обърната, се прокрадна един лъч светлина… Остава чакането, намирането на обща посока, отговарянето на незададени въпроси.
П.П. Имаше период, в който почти бях спряла да пиша в тази категория… Сега вече сигурно съм ви доскучала до няма и къде :)
Бързай бавно 
Те малките лъчи светлина са за това, за да се прокрадват. :) Ще ги пречупваш ли с призма?
Вече ме е страх да отговарям на твоите въпроси, че все грешен отговор давам :)
Смело! : )))))))
Животът е твой, отговорите са твои, нищо не дава гаранция, че твоята призма би била дори леко подобна на която и да е друга, била тя и моята. Макар, напоследък да си мисля, че по-скоро имам палентир, вместо призма, знае ли човек какви лъчи се прокрадват? : )))))