Бяха минали малко повече от пет години след последната им среща. Сега той бе достигнал онази възраст, която тогава и каза, а тя не му повярва. Същата, заради която нищо не се получи. А казват, любовта не боравила с числа…
Не я позна. Тя него- веднага.
Нали знаете, някои любови не умират. Дори да се се изразявали в една-единствена вечеря, било то на бутилка червено вино и Франк Синатра. Има едно чувство, едно усещане за близост, което не се забравя. И ако го изпуснеш, примерно заради ненужни пресмятания- кой колко и какво ще кажат другите, цял живот остава една празнина. И един въпрос. Какво би било ако…
Реши да не му казва, че вече се познават. Среща, две, три. Ето, че сам си спомни.
Сега се питаха колко време са пропуснали и защо.
Защо, когато от първата дума и споделена тайна, знаеха, че са създадени един за друг.
Той знаеше отговорът. Заради нея. Заради страховете и, нежеланието и да рискува, несигурността и. А той можеше да я обича от първия миг. Нищо, че не беше на годините, на които е сега. Има хора, които цял живот си остават деца. Има и хора, които порастват без да имат лукса да бъдат деца. Но това тя не го знаеше. А уж трябваше да е по-мъдра…
Влюбиха се лудо. Разказваха историята си за случайната среща като от машина на времето и си мислеха как съдбата е с тях.
Но не би.
Никой не знаеше как и защо, но в един миг от две сродни души се превърнаха в … приятели. Обичаха се, без да са влюбени един в друг. И когато след години той споделяше историята, уж на шега, все още се усещаше въздишката и една носталгия…
По онази най-първа среща, предполагам.
Защото има любови, които трябва да се случват от първия път.
Защото любовта
не е изчакване,
не е борба,
не е сълзи,
не е болка,
не е преследване.
Любовта трябва да идва леко и нежно като докосване от перце или до къс коприна.
Да се чувства като най-правилното и най-естественото нещо на света от първия споделен миг заедно.
Без въпроси, догадки, терзания и пресмятания.
Това е знакът от съдбата, че пред теб стои Правилният човек.
Не случайната среща след години и втория шанс. Не.
Но вече бе късно…
Бързай бавно 
Удебеленото изречение ми хареса. Много. Защо е късно? Никога не е късно!
Вече ще започна да слагам послепис „опит за разказ, не е лично“ :)
Разказаха ми една история наскоро, съвсем накратко, но пък много истинска, и се опитах да я пресъздам така, както я почувствах. За съжаление, обаче, за главните герои е късно…
Нещо се е скъсало по веригата, беше ми неудобно да попитам какво точно… Затова реших, че просто са чакали твърде дълго. И е трябвало да се възползват от първия миг, когато са почувствали магията.
Без думи.
Тъжно, но красиво. Знам няколко подобни истории. Една от тях беше моя.
Хубаво е, че прочетох коментара ти, иначе бях готов да изтъкна едно нещо от твоя предишна писанка. Беше нещо като синтезиран извод от житейския ти опит за любовта и приятелството. ;) И тази ти история влизаше в противоречие с тогавашното написано. :P
И все пак… имам известна доза съмнения относно историята, разказана ти наскоро, накратко и истински. :))) Сред добрите творци, ако не се лъжа, е разпространен похвата да имат предвид себе си в истории, разказани им за други. Алегория ли се наричаше или нещо друго?! :? Не помня вече толкоз добре какво ни учеха за тези стилистични фигури на речта по български и литература. ;)
Изглежда от един блог човек може да познава някого, който дори не е срещал лично.
От това изречение (Защото има любови, които трябва да се случват от първия път.) надолу може да се каже, че е каквото исках да напиша…по принцип. Историята просто се върза прекрасно с него.
Ако някой седне и прочете блога ти от игла до конец, толкова добра представа може да си изгради за теб, че и да разработи безотказна стратегия за завоюване на сърцето ти. :P
Даже се учудвам, че още няма такъв смел момък. Явно днешната младеж е станала много плашлива и не смее да се конкурира с младите, нахакани и интелигентни дами, камо ли да се опита да си вземе такава вкъщи и да играят пиесата „Укротяване на опърничавата“. :P :)))
Пък може и да не е от смелост, ами просто от ленност, че то много писане, много нещо за три години. Човек да го хване пипката, докато го изчете от корица до корица. ;) Скоро ще има РД на блога ти май или само така ми се струва. :P
Ще има :) На 1-ви септември.