Снимка от Vicefire
Когато във вторник вечер, на тръгване от къщата на мечтите ми, в посока Куба Либре, и после обратно, слушахме и пяхме тази песен най-малко три пъти в едната и още толкова в другата посока, изведнъж си спомних за онази мечта, която си отива… И си помечтах за нова.
Да е есен, да сме в Сентръл парк, да вървим ръка за ръка, да се разбираме без думи, но да имаме какво да си кажем, да мечтаем заедно, да виждаме еднакъв път пред нас, да се обичаме…
Който и да си ти, когато и да дойдеш.
It`s that simple.
Бързай бавно 
Is it? :(
Ама стига драпа за този Ню Йорк, бре! Тук си е по – весело и шантаво. Какво като е космополитен град. Само се замисли върху нещо и ще видиш колко е неразумно да ходиш там.
Който и катастрофичен филм да погледнеш и все от тоя град почват.
„Изкуствен интелект“ – залян с вода и после здраво замразен, едва го откопаха онова лапе извънземните. ;)
„След утрешния ден“ – пак го заля вода, руски кораби се мотаеха по разни авенюта, пак замръзна и добре, че имаха богата на книги библиотека, та се постоплиха хората :), че толкова беше студено, та чак знамената им замръзнаха. :P
Сега в „2012“ сигурно пак ще го разрушат, ама да видим, че има още време до излизането на филма, до преминаването на планетата Х, смяната на полюсите и други прокоби за свършека. :)))
А пък наживо си знаеш. Поне според официалните версии, чичкото, който виси на сутиен насред Познан, има пръст там.
Та след всичко това не се ли замисляш да поотложиш. Знам, знам, аргументите ми не са достатъчно, ама за толкова филми само се сетих в момента. :P Какво още мога да ти кажа. По Уолстрийт падат от високо самоубиващи се покрай кризата дилъри и кредитни милиардери. Да се пазиш като ходиш там. Пък за Сентрал парк какви филми съм гледал само… ;)
В заключение – внимавай добре в картинката на филма. :P