Попитаха ме дали влюбването е искра или процес, отговорих процес.
„А има ли и искра?“ настояваха отсреща.
“ Има, към средата, когато опознаеш човека от всичките му страни, виждал си го в добро и в лошо настроение, с усмивка и сълзи на очите, с грим/ без грим :D и т.н. И в един момент една лампичка светва и си казваш „какво ако това е Той/Тя?“.
И после спираш да вярваш в приятелството мъж-жена.
И сънуваш.
И разбираш, че сте свързани повече, отколкото някого си си представял/а…
***
Попитаха ме влюбвала ли съм се някога някъде в някого, отговорих „не“ и чух „съжалявам“, придружено от искрена въздишка и „оуу“…
„Недей“, казах, „защото ако е истина, че се влюбваме само по веднъж, то значи е пред мен.“ :)
Хубаво е да намираш хубавото във всичко.
Бързай бавно 
Искра, процес, верижна реакция – все тая. Любов да има!
Но пък заключението е особено правдиво ;-)
Такааа… щом имам колебания, че съм се влюбвал истински, значи едва ли е било така. Нали? Или греша в изводите? Или да уточня, че поне не било споделено, когато съм си мислил, че съм се влюбвал до отмала. ;))
Но края на твоите съждения много ми харесва. ;) Вдъхва надеждата, че на стари години ще ме сполети този процес. Ех, ще се омаскаря да изглеждам като някой влюбен тийн на вехта възраст. :D Дано само издържи сърцето на напора, че може да вземе да пропусне някой такт покрай някоя младо, крехко и засукано. :lol: