В коментара си тук споменах, че известно време няма да разказвам приказки… За всеки случай. Да не разваля магията…
Само ще насоча вниманието ви към едно ново, непознато до вчера кътче от Полша, ако един ден имате път натам.
И да, независимо, че сме във век, който преминава на бързи обороти, с повече самота, отколкото заедност, с постоянно променящи се ценности и по-малко истински хора, от време на време, ако съдбата реши, човек може да заживее в приказка… Като от едно време.
Моята започна с пътуване-изненада, в неизвестна посока, със затворени очи преди всеки замък и с много, много усмивки.
В един момент си мечтаех да се прибера вкъщи, сега си мечтая да остана тук.
Бързай бавно 
Ааа, не, не! Никакви такива да си ги нямаме. :) Ти си се врекла на каузата да се внедриш в образователната система ;) , да я раздрусаш и да я промениш отвътре към по – добро, за да започнат отново в болшинството си да излизат умни деца и младежи, обичащи да четат.
Това беше голямата мечта или греша?
*това в професионален аспект, а в личен – „… момък във позлата, с черни очи кат маслини, яхна черно врано конче, чудни думи той ми рече, във любов ми се обрече.“. :P
Хах, голямата мечта да :) Но понякога човек трябва да е … адаптивен :)
По красиви от тези усмивки надали да има :)