Днес това местенце празнува рожден ден ! :)
Покрай блога са ми се случили много хубави неща и благодарение на него имах шанса да се запозная с много прекрасни хора, задочно или не, затова и се радвам, че тогава, точно преди 3 години, се престраших за първи път да натисна бутончето „публикуване“…
Истината е, че обичам да пиша. Почти толкова, колкото обичам да чета или танцувам, да се разхождам сред парка близо до морето или да съм на кафе с приятели. Не използвам префарцунени думички и сложни метафори, нито спазвам всички граматични норми. Последното е без да искам.
Но обичам. Дава ми илюзия за една идея по-творческо съществуване. Илюзия за създаване.
Миналата година изброих любимите си постове. Тази ще ги оставя сами да ги откриете… Измежду разказите за Брюксел, Антверпен, Грац, Марибор, Познан… И някоя друга книжка, разбира се.
Бях се замислила да изтрия постовете в категория „лични“. Поради една или други причина. Но така ще си изневеря на себе си и това, което никога не съм харесвала- да бягаш от миналото си, да зачеркваш взети решения. Оставям ги, но си мисля, че вече рядко, много рядко ще попълвам тази графа. Три години сякаш стигат. Дори сигурно съм ви омръзнала :)
Спирам тук и ви пожелавам хубава есен, независимо, че официално не е започнала :)
Благодаря Ви, че се отбивате тук от време на време, оставяте по някой коментар тук и там, и ми подарявате усмивки! :)))
P.S. В тази кутийка събрах точно 113 листчета, в пет различни цвята. По едно за всеки ден от днес до 24-ти декември. За утро, което започва с усмивка. Обичам да правя подаръци.
Бързай бавно 
Честит рожден ден на блогчето, Мария :)
Пожелавам ти да продължаваш да пишеш все така красиво, искрено и увлекателно…
Блогчето ти ми е много любимо! Всеки ден го посещавам нищо, че не оставям коментар :)
Поздрави от мен :)
Благодаря ти, Ани :)
Креативно и интересно пишещо девойче :P , блaгодаря ти, че ми правиш виртуална компания с блога си! ;)
Честит му Рожден ден! Long live the Galery of smiles blog! :)))
п. с. И да почерпиш с тортичка и някакво безалкохолно, че нали съм антиалкохолик. :D Понеже няма как да си хапна от тортата, изяжте с ДиА по едно парче от мое име. ;) Ах, да… знаеш ли защо ДиА не празнува рд-то на блога си? Не можах да облажа на виртуална аванта. :P
Честито :)
Голяма до пораснеш ^^
Честито :) Много ми е приятно да идвам тук! Все така усмихната!
честит рожден ден, галерия на усмивките :) пожелавам още много инересни постове за пътувания, книжки и от време на време някои личен дори :)))
Честито и от мен :-)
Честит рожден ден на блогчето, което е част от сутрешните ми радости в живота, заедно с кафенцето и отварянето на прозореца:)
И скъпо Мими – „Дава ми илюзия за една идея по-творческо съществуване. Илюзия за създаване.“ – това не е „илюзия“, ТИ СЪЗДАВАШ!
А, колкото до категория „лични“ – тя ми е любима! Остави я там, където е, така че на следващия рожден ден на блогчето да можеш да видиш откъде си тръгнала и къде си стигнала, да осъзнаеш колко много път си изминала. Enjoy the ride, защото както се пееше в една моя
…песен Life’s a journey, not a destination :)
P.s. Sorry за прекъсването :)
Честито и от мен! Аз също обичам да си пускам нарочен пост на годишнините. Голяма радост си е да имаш блог :) Продължавай напред
Хехе, честито и от мен!
Не знам какво да пожелая, но пък ще ти подаря нещо :) През отпуската го преписах от „Петата планина“ (ти си знаеш чия е). Всъщност най ще е хубаво да ти го сканирам – надраскано е на билет на БДЖ :)
„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят“
Един от любимите ми цитати :) Благодаря!
Мимс, ама как!!? Как дори си допуснала да си помислиш да изтриеш категорията ‘лични’?
Та там е една от любимите ми твои писанки. :) Познай коя. Четях текста и си виках: „Колко тъжно е било тогава това девойче с кецки и то преди Коледа!“. Написаното беше хем вярно, хем тъжно, но и с надежда в края, досущ както е в притчата за Кутията на Пандора. ;)
Честит рожден ден!
И да, продължавай да създаваш. :-)