Пиша смс-и без да ги изпращам.
Измислям си подаръци без да ги подарявам.
Вместо това пълня папка „чернова“
и инвестирам в „банката на любовта“.
Страх ме е, че някъде там вляво съм скрила прекалено много думи, които чакат да бъдат изречени, прекалено много любов, която чака да бъде раздадена. Затова я давам на парченца…
***
Любовта променя.
Дори, когато е с малка буква, на седмица живот, на хиляди километри разстояние.
Дори тогава нещо в сърцето се променя. За по-добро. И внезапно всичко придобива смисъл.
Без да задаваш въпроси и без да чакаш отговори.
Просто знаеш. Спокойствие. Хармония. Цялост.
***
Казват, че ми личало отдалеч. И толкова радост не било на хубаво. Съветват ме да си мълча, да не споделям, да не казвам нищо. Защото, казват, хората завиждат… Било нарочно, било без да искат.
За сметка на това аз крещя без думи и със „влюбена съм“.
Любовта не трябва да се крие. Това я ограбва и смалява…
И дори всичко да остане там, в онази последна седмица, пак ще е много.
И следващият път, когато някой ме попита „обичала ли си?“, ще кажа „да“.
P.S. Update Jan 2010: грешен подбор на думи. it wasn`t love. а заедност.
Бързай бавно 
Написаното така, както го чета след полунощ, ми се струва много въздействащо. Дал Господ всекиму такова щастие, както се казва. ;)
Мое наблюдение, което не гарантира да е обективна истина, е, че дълго задържаната стихия от чувства, като се отприщи отведнъж, може да се стори плашещо-обсебваща на отсрещната страна. ;) Внимавай и дръж здраво юздите на тези чувства-вихрогони. :) Аз все се провалям в тази част, иначе в дългото задържане съм добър. Май, не е хубаво човек да не е влюбен за дълго време. По-добре да го тресе по-често. :lol:
Уж, те чета редовно и все пак се учудих за … там, в онази последна седмица…, та прегледах назад. И… ми помогна един твой коментар. Явно си била много сдържана преди това как да ги квалифицираш процесите. :) Само намеци за зараждащата се буря. Интересно ми, че може само за една седмица да се стигне до такова ниво, за да може да кажеш след това „да“ на въпроса. Мислех си, че на истинската й трябва повече време, за да се развие и даде плод!? Какъв е този бурен растеж като по филмите и приказките! :) Или ще се окаже истина, че я познаваш на мига, когато те споходи? Би ли се съгласила с истинността на това твърдение?
И… олеле, какво съм седнал толкова дълбокомислено да философствам в толкова непривично време. Мне, това не е моя стил на коментиране. ;) Нещо съм повлиян и трябва да приключвам до тук. :P Утрото е по-мъдро (логично) от (алогичната) среднощ. :D
Както една сладурана наскоро ми припомни, има хора, които могат да влзат за живота ти за дни, часове дори и да го променят повече, отколкото такива, които са месеци и години.
В този род на мисли, една седмица може да е достатъчна. Ако преди това има месец плюс опознаване и полагане основите на едно приятелство :) Познава се по спокойствието, което те завладява… Сякаш всичко ще се нареди от само себе си и съдбата е с теб.
Аха, основите са важни. Особено когато са приятелски. Напълно подкрепям, макар че на мнозинството девойки/жени, които познавам, им се струва непривично да тръгват от приятелство към любов. Ти си една от малкото с обратното виждане. ;)
Моите скромни поздравления.
Това вече обяснява някои неща :-)
Замечтания поглед, чашките с кафе :-)
Понякога само един миг е достатъчен – един поглед, една усмивка, един жест. За да си сигурна изчакваш седмица… За да забравиш – месеци :-) и нечия друга усмивка!
Относно приятелството и любовта… Това сякаш е напълно естествено, стига да ни стиска да си рискуваме приятелството. Защото приятелството и любова са две разлини неща и не винаги съвместими!
Абсолютно съгласна с последните два реда…! Никога не знаеш дали „повече от приятелство“ ще проработи, а понякога приятелството е твърде ценно, за да бъде рискувано…
Нека да попитам тогава нещо. Когато свърши лудата част и паднете от розовите облаци на земята, когато почнете да виждате другия реално, а някакси не сте успели да станете приятели и близки, или внезапно откриете липсата на сходни интереси и започвате да се чудите какво да си кажете, тогава какво следва?
Това са едни от минусите на чисто емоционалната любов, мда. Или поне това е моето виждане. Но, да, иначе не може да се спори, че трябва да се прецени много добре и правилно, преди започване на авантюрата любов от приятели.
То е станало направо клише – не искам да развалям приятелството ни с любов, макар че по-вярно е любов да се замести със секс. Това си мисля, че сбърква нещата, когато стане инцидентно между прители. ;)
Мимс и zaza, интересно ми е, та да ви попитам – приятелството не е ли един вид любов, лишена от чувствеността и секса?
Ами всъщност наскоро точно това си мислих и осъзнах, че любовта и приятелството са доста различни неща.
Накратко и без примери, че имаме да четем :-) Приемаме, че при любовта и при приятелството нещата са еднакви с изключение на секса и „чувствеността“ – каквото и да означава това. При приятелството хората рядко правят компромиси – не им се налага и не искат. Това е предимно за дребни неща. Ако попиташ приятел и ти откаже да отидете на боулинг или да карате кънки – всичко е ОК – отиваш с някой друг. Ако любимия човек ти откаже… нещата са кофти. Ако откаже още 1-2 неща и вече нямате общи интереси. Освен това когато правиш компромиси редовно, очакваш и от другия човек да прави компромиси. Там има и едни бъдещи очаквания за доверие. Т.е. когато си с приятел ти не го проверяваш и не си градиж живота все едно ще ти е приятел завинаги. Да той/тя е приятел завинаги, но не виси едно страшно – ами ако…
Ако приемем, че и в двата случая си готов да дадеш много за приятелите и за любимия си човек. (както обичам да казвам единия бъбрек – не е живот,но е близко) В единия случай ти се дава редовно (любов) под различни форми и се очаква. Лицемерно е да се каже, че не се очаква нищо… (Може би само не споделената любов, там където се радваш от страни на човека, без да ставаш важна част от живота му… край на офтопика.) При приятелството не искаш и не очакваш – поне не много и е нормално ако другия човек не прави жертви за теб, когато това не е наложително.
Така че над любовта тежат много други неща освен „пеперудите в стомаха“ и безкрайната усмивка :-) Точно тези неща я правят по-рискована и трудно оцеляваща от приятелството…
ПП: Не вярвайте на гореизложените глупости, не съм ги писал аз.
ПП2: И все пак личния емоционален свят и перцепцията на всеки човек са уникални психологически характеристики, които лично според мен не могат да бъдат вкарани в теоретични постулати и закони, така че… Всеки може да си е свободен да си изказва мислите върху чувствата (колко абсурдно звучи) и те да са верни, неоспорими и абсолютна истина за конкретния индивид.
А така, дискуси