Върнах се.
От може би най-спокойния град и най-зелената страна.
Времето също бе с нас, което допринесе за (още) по-топли спомени.
Все пак… на фона на Стокхолм и Осло, Копенхаген застава последен.
Не мога да обясня защо, но някак просто не е моят град…
Чувството да си сред 80+ момичета и момчета от цял свят, на които не им е все едно какво се случва в и със света, в който живеят, а имат и идеи и желание за промяна, е прекрасно.
Не, няма да се уморя да го повтарям.
Ентусиазмът, който те (ме) обзема след всяка подобна среща (конференция) е най-хубавото.
Не пътуването, не новия град.
Новите хора. Новите идеи. Те са, които са важни.
П.С. А в България ме очакваше толкова толкова прекрасна изненада. Награда, която си бях обещала, че ако спечеля, ще я приема за знак. Че съм на правилния път. И дори да е нещо мъничко, дори да не мога да кажа точно какво, не защото не искам, а просто не трябва, все пак споделям „щастлива съм“ :)
Бързай бавно 
Срещата с (непознати) хора винаги е обогатяваща. Продължавай в същия дух!
Поздрави! :-)
Мараба!
А сега на къде? То е ясно, че няма да си седиш тука :)
Засега уж ще съм тук :) Само не знам докога и къде ;-)
* В процес на писане на дипломна и търсене на работа в Бургас/ Варна :) *
:)