Брюксел продължава да не е моят град. Но все повече го чувствам като свой, като вкъщи.
И независимо, че е мрачен, студен, страшен понякога, движението, което излъчва, смесицата от култури и езици, която те обгръща, те са прекрасни.
Най-много ми харесва сутрин рано, на път към града в града.
Същият, в който в петък прекарах 13 часа и половина. И въпреки едното кафе, петте часа сън, едвам откраднатите 15 минути за обяд, имах чувството, че мога да изкарам още два пъти по толкова.
Резултатът- списание, което може да разгледате тук.
С корица, която казва “Guilty on climate change: I admit, we won`t change!”
Защото е истина… Предпочитаме повече приказки и по-малко действия.
***
Моят принос- стр. 5 и 9.
Интервюто за това какво е да си политически съветник на депутат в ЕП тук.
Бързай бавно 
Този площад на снимката е невероятен, ако имаш късмета да си там, когато има фестивал (или панаир ли беше?!) на цветята. :)
Според мен дори и едно малко нещо да се прави/спазва, ама от огромна група от хора може да доведе до неподозирани резултати.