не обичам хора, които се взимат твърде насериозно, които мислят, че знаят всичко и могат всичко, и си присвояват правото да дават не-искани съвети, не обичам хора, които не умеят да се радват на чуждо щастие, които не обичат да помагат, когато могат и не би им струвало нищо повече от малко време, които се смятат за повече от някой друг, заради парче хартия, хора, които ме карат да се чувствам все едно съм в детската градина, деца, но не такива, каквито всички искаме да бъдем, хора, които си мислят, че те познават, без всъщност да те познават. не обичам.
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Бързай бавно 
Тия хора дето не ги обичаш случайно да не са от работата. Аз поне такива хора съм срещал на работните си места.
Не :) Дори напротив, да чукна на дърво, досега, където съм работила съм попадала само на прекрасни хора :) И с работодатели (шефове :)) от преди 2-3-4 години, още пием кафенце от време на време или дори излизаме на заведение :) Не знам дали е късмет или случайност, но наистина всички досега са били супер готини. (Дано и занапред.)
*Но се срещат. Такива хора.*
Добре де, няма да ти досаждам повече :[
хаххахахахахах :) Това мъжко чувство за хумор ли е?
Само ако смехът ти е бил не престорен ;]
:)
Мимс, къде ги тези надути и превзети всезнайковци? Я, ги дай насам. :D
p.s. И вземи го повдигни последното изречение с един знак „!“, за да подсилиш внушението. ;) Оф, май и аз се превъплътих в недолюбваната категория с този нетърсен съвет.:(
Та това не са хора :-)
Е хайде сега, какво сме виновни, че знаем и можем всичко? Естествено, че умеем да се радваме, на чуждото щастие и отделяме време за другите – нали точно отделяме време, за да даваме съвети за да им помогнем?
:-P
Това с парчето хартия не го разбрах :-)
„парче хартия“- когато нещо е написано черно на бяло… (видиш ли аз съм/ аз работя като… )