Не се получи както си го представях. Нямаше нито толкова драма, колкото се страхувах, нито толкова любов, колкото се надявах.
Магията, мечтите, плановете, хубавите думи, комплиментите, искрите, всичко бе останало там, в лятото.
Като че ли искахме насила да си го върнем, чувството, без да осъзнаваме , че някои истории не могат да бъдат продължени. И не трябва.
***
не знаех, че от любовта наужким също боли. когато не обичаш и не те обичат. когато всичко е самозалъгване и опит за запълване на празнота, която вместо по-малка, става по-голяма. когато всичко е като сделка- аз ти давам внимание и любов, ти ми даваш внимание и любов, двамата печелим усещане за интересен живот и цялост, постигната за час, ден, два. никога повече. любов наужким, разбирате.
***
Дни преди да замина написах разказ, който завършваше с „не е каквото очакваше, но е нещо…Нали…нали…нали?”. Сега само се питам дали, дали наистина е нещо…Отговорът го знам, но нямам сили да го изрека на глас.
Бързай бавно 
Когато си в чужбина, забелязвам, че много често изпадаш в такива настроения. Дали е от самотата, която предизвиква заобикалящата те среда?!
И освен ако горното не е пак някои опит за кратък разказ, че то при теб нещо трудно ги отличавам истинската реалност и релността в писането ти. :P
Иначе снимката ти е добро попадение в унисон с текста.
Хайде, усмихни се и гледай по-ведро. Толкова си млада още и ще има още толкова много шансове за истинска любов. Не губи надежда, Мимс! :-)))
Какво да кажем ние вече овехтелите и презрелите… ;)
Хахах :) Не, не е разказ :) И не, не винаги в чужбина се случва, само понякога и героите са все едни и същи; засега.
Снимката е прясна, прясна и аз много си я харесвам…
Мими, толкова ми е познато…
мило най-хубавото от всичко, което си написала знаеш ли кое е? :) че си осъзнала, че някои истории не могат и НЕ трябва да бъдат продължени :) това е още една крачка към собственото ти Аз…
Много…..
запомнящо се.