*Музика тук.*
Чаша червено вино, парченце бял тоблерон, хубава музика и ето, че съм готова…
За пътешествие по седмици, месеци и сезони. Пътешествие, което казват, трябва да завърши със смях и сълзи, иначе не си е струвало. И годината е била празна.
Още малко и отново ще сме там, в началото на новото, когато всичко предстои, а пред нас стоят само обещания и мечти затова как изведнъж (?!) ще започнем да правим всичко по-добре, да вярваме, търсим и създаваме вълшебства. За себе си. За другите.
Още 10 дни. Обратното броене започва утре.
***
2009 отнася със себе си много пътувания, мечтани, но не планувани. Подаръци от съдбата, надявам се заслужени. 12 полета, пет държави. За тези, които обичат точно поднесена информация. За повече достоверност, уж.
С 2009 си заминава и една мечта, не, две… За едната съм ви разказвала и преди, но няма да сложа връзка към статията, който разбрал, разбрал, а другата…другата може би бе твърде глупава и наивна.*Беше.* Но вярвам, с всяка година идват и си отиват мечти. Кръговрат.
2009 ми донесе много приятели. Прекрасни! Които ми докарват хиляди усмивки дори с едно „здравей, как си?” в така не-долюбвания фейсбук, или ме будят със снимка на огрян от слънцето пясък в горещ летен ден, а месеци по-късно, по същото време, за добро утро, ми пожелават весели празници от италианските Алпи и снежна приказка за фон.
Донесе ми и изненади, много, много, повечето прекрасни и запомнящи се, мечтани с години…
И любов, не, любООF . Или по-скоро заедност.
Така се стига и до пречупването. По начин, за който си давам сметка чак сега и по който може би отдавна е трябвало да бъда пречупена, за да се освободя. Да чувствам хармония и спокойствие, не за друго, ами защото нямам сили за повече. Този път съвсем наистина. През 2009 плаках колкото не бях плакала за 23 години. Сега знам, че си е струвало, защото вече нямам и сълза останала, откъдето идва и спокойствието…
За първи път се видях от крехката си страна, когато не съм силната , винаги можеща, винаги успяваща, винаги…усмихната. За първи път през 2009 се почувствах слаба. Което ме изплаши. И си обещах повече никога да не се чувствам така, никога да не приемам роли, които не ми отиват, които не заслужавам…
Не се влюбих, поне не истински, но разбрах какво е да си влюбен, изживях мечтите си, за да знам какъв е вкусът им и че да, възможно е, да, един ден ще ги сбъдна и да, всичко ще е както трябва- без сложни взаимоотношения…
А после … точно когато трябваше, се появи още едно чудо. На което не успях да се зарадвам, защото не можех да повярвам, че ми се случва, точно на мен…Това заради пречупването, разбирате.
Осъзнах и, че каквото съм си пожела, съм го сбъднала. А това което все ми липсва, всъщност никога не съм си го пожелавала. Поне не истински. Сега остава да разбера и защо. Може би 2010 ще е година на отговорите.
***
С една дума- 2009 беше пълна година. А накрая това е, което е най-важното. Празнотата, казват, е по-страшна. Защото не учи. Докато и болката, и щастието, са добри учители.
Нещо повече. 2009, всъщност, беше най-хубавата ми година. Въпреки всичко. И заради всичко.
Бързай бавно 
Бях тук, усмихна ме… Хубаво е да знаеш, че живееш…
:) :) :) Всички се надпреварвате да ме настроите на вълна равносметки, а? Ще взема и аз да напиша нещо накрая. Хубав пост!
:) Както добре каза, отговори на някои въпроси не си получила, защото не си ги задала. А защо не си ги задала? Защото не си имала нужда от тях точно в този момент. А относно празнотата :)… няма такова нещо, не съществува. В този момент се случват толкова много неща :). А колко виждаш ти сега?
Хубава равносметка, а за трудната година, спокойно, не си сама :), но измина, дано късметчето е по- леко и ползотворно за следващата.
Hubav post. Dobre e chovek da si napravi ravnosmetka za otminaloto vreme ;) Bolkata pomaga da se samoosuznaesh ;) Tazi duma zaednost e chuvam za purvi put – ne mi haresva, kakvoto i da znachi. Turpenie i vsichko shte se sluchi kakto trqbva, nqma kak da sbudnesh vsichkite si mechti za 1 god. ;) Turpenie, turpenie… :) 2010 shte e po-dobra za vsichki ni ;)
@pippi: То и аз така се заразих :) Обикновено изчаквам Коледа да мине и в дните около 31-ви се засилвам, но покрай толкова много равносметни из блог пространството, реших тази година да опитам и аз от малко по-рано :)
@Пролет: Вярвай, има хора, които сякаш нямат очи нито за хубавото, нито за лошото, и тогава празнотата е абсолютно реална :) Иначе годината не беше тежка. В смисъл беше, но не мога да я определя така. Беше в двете крайности сякаш- и най-хубавата, и най-тъжната в някаква степен. Колкото и да обичам драмите :), обаче, хубавото с една идея превъзхождаше останалото. Поне в това вярвам.
Хах, а в крайна сметка това е най- важното :), поне според това в което аз вярвам, да се чувстваме добре( със себе си, въпреки всичко, въпреки това, какво хората казват и т.н.) :)
Страхотна песен!
@Живко: от 3 дни я слушам на repeat mode и не може да ми омръзне :)
Мария, възхищавам ти се, възхищавам се на всичко което правиш.
Пожелавам ти една нова година, която както ти искаш да ти донесе много отговори на въпросите ти.
Сигурна съм, че имаш много причини, заради които да си ведра, щастлива и силна. Така че продължавай да вярваш в доброто и то ще ти се случва!
Много любON ще ти пожелая за догодина – мечтата, но непланирана (а не такава, която да описваш с думи, подходящи за имена на синдикални организации). С всичко останало се справяш добре – доволен съм :D Весела Кока-Коледа и Честита Догодина.
Браво, Мария !!! За втори път ще ти напомня, че България се нуждае от такива хора, като теб !!! За втори път, но не и последен :) – дерзай, дерзай и …. дерзай !!! За всичко друго има Master Card :)) Весели празници на всички !
Axxx, значи още с първото изречение… и се усмихнах – кой друг знае какво е то бял тоблерон!? Мммммм пак ще ти го изпапкам да знаеш :) И между другото съм се скъсала да го търся, но в Бг няма! :Р Радвам се, че умееш да бъдеш щастлива… това е цялата магия на живота :)
@Ани: запасих се след Париж :) Ако искаш след кафето с Дил мини да ти подаря един :)
Мисля, че винаги трябва да гледаме ведро! Не съжалявай за нищо, нито търси отговори. Те сами си идват нещата. Весело изкарване на красива Коледа с най-любимите!
Дали би могла да ми я пратиш на мп3? Ако, разбира се, пиратското разпространяване на музика не е в противоречие с принципите ти. :D
@Живко: с удоволствие бих ти я пратила, но и аз я нямам :( Слушам я на ръчен repeat mode в youtube :) В замунда също я няма, но има дискографията на Bethany Joe Lenz досега и няколко страхотни парчета, които може да ти допаднат :)
Не знам дали е валидно за болшинството от хората, но при мен равносметките винаги са ме натъжавали…
И все пак много хубаво си водиш блога, като караш читателите ти да съпреживяват с теб. ;)
Добър пост,приятно за четене,пазвлекателно.Да ми прости Мими ще цитирам К.Г.;женска му работа;