Казват, че промяната е единственото неподвластно на времето явление…
Така дойде ред и на „Галерия на усмивките” да се преобрази и поднови.
Усещам как от известно време сама си слагам спирачки в споделянето на каквото и да е. Свободата от началото я няма. Сигурно така и трябва да бъде. Идва точка, в която човек трябва да може да си каже „достатъчно”.
Има и друго. Докато се разхождах из непознатите улици на малко познат град, осъзнах, че покрай усмивките, подарени и разменени, съм натрупала и много тъга. А тя не трябва да се споделя, защото от нея никой не печели. Печели се само от споделянето на радости, усмивки, щастие, които, поне по презумпция, могат да усмихнат нечие утро.
Така, блога вече ще се казва “Разпилени парченца…” и ще е предимно за книги, места, хора и истории. Но не мои.
А един ден, кой знае, всичко не-написано може да намери мястото си някъде другаде…
П.П.1. Много от любимите ми блогове направиха същото…Сякаш идва един момент на пре-насищане… Виж тук, тук и тук.
П.П. 2. Предният пост е последният в „лични“ съвсем нарочно…Скоро ще е и единственият спомен от същата категория.
Бързай бавно 
много жалко- нямах възможност да те опозная по-добре, но достатъчно, за да ми стане интересно…
успех с новия концепт- може пък и той да се получи интересн ;)
Много странно, откакто направих блог постоянно попадам на интересни други и впоследствие се оказва, че или хората са спрели да пишат, или малко след като ги открия спират ( по един или друг начин) и е малко тъкжно… И аз като copingkoala ще кажа, че ми стана интересно,но нямаше време да опозная блога в стария му вид, но… нещата е хубаво да се променят, пожелавам ти прекрасни моменти и в мновия му вид :)
Ще погледна на нещата положително- оставаш тук. А и ми харесват мненията ти за разни книги и филми… Пък каквото и да е, колкото и чужди да са историите, има по-малко и от теб. Сега като се замисля, твоят вариант е много по-добър- аз се страхувам от промените и просто изчезвам за определен момент…
Успех- навсякъде, и за малко да забравя- За много години! ;)
Поздравления за смелостта. :-)
Не изглежда никак зле. По-изчистен, по-стегнат, по-…делови. По-малко пъстър.
Дали промените в блога по някакъв начин отговарят и на промените в теб? :-)
Адски грешиш за споделянето на тъгата, но може би наистина този блог не е подходящото място.
До скоро.
Поздравления за куража. Промяната е хубаво нещо, стига да е наистина желана. Дали по този начин, или по друг, ти винаги ще си интересен човек – за слушане, за гледане, за четене и разбиране. Успех!
Супер. Историите ти ми харесват. Освен това, новата тема на блога просто ‘лепна’ прекрасно. Всичко е много семпло и подредено. Дано и ти успееш да подредиш всичките неща, които ти се въртят в главата, а и не само. :-)
Dislike
Не е честно. Щеше наистина да е разпилени парченца, ако имаше и усмивки и тъга и Мимето и всичко. Много ми се ще да си мисля, че промяната е за добро. И за да имаш повече време да се разхждаш и да снимаш и да се усмихваш и да пееш.
И ако си мислиш, че ще спра да чета какво мислиш за поредната книга, лъжеш се :)
честито – отчитам решението ти като плюс. дано и ти така :)
ти ли ми писа мейл след като затворих рефлекси? :)
Lol, благодаря на всички за хубавите коментари! Просто…понякога промяната е най-доброто решение :)
@nikru: аз бях ;-)