Има два начина човек да се справи с трудните моменти в живота си.
Единият е като се вкопчи в мъката си и с всеки изминал ден става все по-слаб, и по-слаб… Докато се загуби. Намирането не е невъзможно, но пък е трудно… много трудно.
Другият е като излезе по-силен, като не си позволи да почувства болката, а за сметка на това продължи по пътя напред и нагоре. И това не е лесно, особено в началото, когато боли like hell, но успее ли, този тласък обикновено води след себе си низ от победи. Малки и големи.
Едни трагедии правят едни хора losers, други- победители.
Това е, всъщност, което ни отличава едни от други. Как се справяме с трудните моменти в ежедневието си. Как преодоляваме предизвикателствата, пред които съдбата ни поставя.
Щастието често е едно и също…
Светлина винаги има. Затова отворете широко очи и смело напред.
Не позволявайте на вчерашния ден да взима твърде много от днескашния.
Помнете, че по-важното е „не да поправяме грешки от миналото, а да поемем отговорност за бъдещето си“.
И накрая, научете тази молитва наизуст… :)
“Господи, дари ме със силата да променям нещата, които мога, със спокойствието да приема тези, които не мога да променя и с мъдростта да различавам едните от другите.”
P. S. Аз съм от групата на победителите. Знам, че и ти си в нея.
Мисля, че нямаше нужда от последният цитат.
Хах, презастраховка, че снимката е разбрана :) Плюс това на български звучи много добре.
:) Не зная до колко си запозната с философията на „Тук и сега“, но ако не си, може да откриеш интересни неща. А относно болката и силата и до колко не бива да позволяваме да сме слаби… не може да сме силни постоянно. По- скоро бих казала да оставим нещата да се случват, да усетим болката, да поплачем малко, ако имаме нужда, но да не се оставяме да ни погълне. Крайностите не са реални :). А относно болката и Хорхе Букай има интересни позиции. Мисля си, че проблема ни е, че преживяваме всичко, може би, твърде лично и надълбоко. Трудно е да е иначе, но… не е и невъзможно :).
И както казваш напред. Няма назад и преди, има само напред, тук и сега :)