След четири години
в четири следобед
на същата улица
но малко по-надолу
от първата им среща
едно момиче каза
на едно момче
че го обича.
А то не каза нищо.
След четири дни
в четири сутринта
на друго място
но в удобен миг
от онзи ден
едно момче попита
едно момиче
дали още боли.
А тo не каза нищо.
След години
в незнаен час
на непознато място
но по план
от-днес-за-тогава
едно момиче ще признае
на едно момче
че боли така
както никой приятел
не би пожелал на друг
защото, нали, приятелите са
за да си помагат…
А тук ставаш
безсилен.
Но сега
малко след четири сутринта
на четвъртия ден
едно момиче добави усмивка
две точки и скоба
( толкова е лесно )
каза, че е уморено
и пожела лека нощ
на едно момче.
Сега едно момиче
се учеше да диша.
Отново.
Бързай бавно 
Браво, много ми харесва!
Благодаря ти! :)
*От няколко дни се чудя дали да го публикувам и реших мечка страх, мен не страх…*
Напълни ми очите!
*Решението за публикуването е добро :) *
В моите вече няма сълзи…
… Първите глътки въздух са най-трудни… Точно като след продължителен плач. Веднъж избършеш ли сълзите, трябва да продължиш, да нормализираш дишането и … да живееш…
Отне ми повече от две години – и не съжалявам за нито една сълза – те отмиха лошото и въпреки че отне време, можах да започна на чисто…
*Съжалявам за отклонението, но наистина ме докосна… Благодаря ти и успех!*
хубаво е :)
Нямам думи.Тъжно, но прекрасно предадено.
Красота! :)
Все по рядко човек може да попадне на нещо толкова красиво! За съжаление, текстове като тези са абсолютно явление :( Но положителната страна на този факт е в това, че написаните думи ще бъдат оценени повече от всякога. :)
Моите адмирации!!! :)
Прекрасно :)
Би било прекрасно, ако можеше четвъртата нощ да си остане и след нея да дойде пета…, но… и това се случва, все някога.
пздрави и прегръдки :)
Както се казва- животът не е филм…. (Un)fortunately.
*А прегръдките ги взимам и не ги пускам :) *