Абстрахирайте се от думата „кучка” в заглавието.
Тази книга е по-скоро да (ни) напомни, че човек преди всичко трябва да си е самодостатъчен, независим (емоционално-и-финансово), да не се страхува да си отстоява мнението, да не се „загубва” в дадена връзка (!), да държи на достойнството си, да изисква уважение, да не се съгласява с по-малко, отколкото заслужава и пр.
Казвам „човек”, макар книгата да се обръща единствено към жените. Съгласявам се, че ние обикновено сме по-склонни да залитаме в разни крайности и да забравяме кои сме, понякога давайки повече, отколкото получаваме, правейки повече компромиси, отколкото трябва, но съм виждала примери за същото поведение от двете страни. Въпрос на характер. Или на силата на любовта. Не знам. Със сигурност, обаче,това поведение не е нещо положително и не води до хепи енд. Колкото и да ви се иска и да упорствате. Нали знаете „дефиницията за лудост“– да правите едно и също нещо по един и същи начин и да чакате различни резултати. Е, няма как да стане.
Този път няма да ви цитирам избрани правила*, нито ще ги защитавам/ оборвам. Всеки сам за себе си. 90% от написаното всички го знаем, проблемът е, че понякога го забравяме.
Затова и ви я препоръчвам горещо- дори да е леко в стил празни приказки, твърде повърхностна на моменти и с плоски опити за шеги от време на време, гласувам с две ръце „ЗА“. Сами ще разберете защо.
На мен лично книгата ми подейства отрезвяващо. Досега винаги съм вървяла сама с ясната представа какво искам. Дори и тук да съм писала разни текстове, то това е защото драмата предразполага и е лесна за описване. Истината е, че хепи енд обикновено нямаше заради мен. (Не винаги, но в 50% от случаите да речем).
От края на миналото лято, обаче, сякаш забравих кои са истински важните неща за мен, целите, които преследвам от години и за момент това, което преди бях писала, че не мога да правя, изглеждаше вероятно. За момент. После пак се върнах в правилния път. Напред и нагоре. А на върха, че и по пътя към него, казват е самотно.
Но всяко нещо си има цена, нали?
П.П. На корицата пише 101 правила, но са 100 :)
Бързай бавно 
Не бъди чак толкова строга, колкото иска книгата. Show some love ;-)
Може би по-нататък ;-) Всяко нещо с времето си.
Но всяко нещо си има цена, нали? -> обикновено в пъти по цената му уви.
Розовит корици, обикновено ме спират от такива книги… :(
@Събина: има нещо вярно :) Като питах една приятелка дали си струва книгата и се позамисли малко…. „Откровено ли? Малко е като за блондинки :) „, но при мен имаше положителен ефект, още повече, че беше и в подходящ момент. Даже се ядосвам защо не съм я прочела по-рано, че изглежда много неща съм правила по… по-малко правилния начин… Ама човек се учи, докато е жив ;-)
Мда, този тип книжлета все повече ме отблъскват с поп звученето си. Мисля, че първо тези неща с чувствата и връзките са твърде лични и второ, по- важно, че всеки има правилните отговори за себе си. Това, че си мисли, че не ги знае и ги търси някъде другаде е просто нежеланието да ги види. Иначе казано, Ти знаеш какво е най-доброто за теб, просто отвори очи и не завъртай главата в обратна посока, когато видиш неприятната истина… А и в карайна сметка нещата се случват по най-добрият начин, колкото и да не го разбираме :).
All you need is love. Във всичките И форми и направления :) хахах :);)
Не ми се коментира, за мен тази книжка е простотия….
@Prolet: napulno suglasna sum s teb…
Според мен човек трябва да бъде себе си преди и над всичко! Аз нямам време да играя глупави роли,животът е твърде кратък за подобни неща! А, ако някой наистина ви обича кучка или светица той ще ви обича,такава каквато сте! Отговорите са в самите нас и в човека до нас а не в глупави книги от рода на тази горе! Бъдете себе си!Успех!