Искам да стана невидима
( за мъничко само)
и да мога да летя
( аз и сега мога)
за да стигна до теб.
Да вляза тихо
като пролетен вятър
(желан, чакан,
търсен и мечтан)
да те погледам
как работиш
как спиш
как снимаш
как пиеш бира
и пушиш
и преминаваш
от стая в стая.
Да се сгуша до теб
и тогава
( точно тогава! )
магията да свърши.
Да ме видиш.
Да ми кажеш остани.
***
И нека в миг
остана без думи
( да, да, да!
как искам да бъда без думи)
защото ги изричаш
по-бързо от мен…
***
„И аз, и аз…”
Само това ми остави.
Повече не ни трябва.
Бързай бавно 