… you will look for me but I’ll be gone.
Не е вярно, че по-добре късно, отколкото никога.
Не е вярно и, че никога не е твърде късно…
***
Играем игри, в чийто смисъл не вярваме и не разбираме, но играем. Защото понякога е по-добре да си в играта, отколкото извън нея. Пък и така, наред с фалшивото, раните малко по малко заздравяват, съвсем наистина. Нищо, че празнотата, сякаш напук, става по-голяма.
***
Омръзна ми. Този век. На фалшиви хора, ценности и всичко.
Кой спря да търси истинското? Кой и защо…
Бързай бавно 
:) Добри въпроси, ама нали знаеш какво обичам да казвам за добрите въпроси.. ‘..в повечето случаи нямат отговор..’
Знаеш ли, аз си мисля, че освен, че живеем във век на фалш, липса на ценности, дълбочина на чувства и т.н., и ние донякъде сме ‘плод’ на това време и оттам – повлияни от толкова много фактори/фалш/невероятни и несъществуващи любовни истории и принцове през годините, че сме се превърнали в почти отчаяно търсещи любов, ‘някого да обичам’, когато всъщност трябва просто да обичаме себе си, да търсим, копнеем не да обичаме кого да е, а себе си. Да сме си самодостатъчни и щастливи така, а оттам нататък – ‘ще поживеем, ще видим’… (май е време отново да попрелистим „Изкуството да обичаш“ на Ерих Фром :)) :*
Хах, ти с моите думи по мойта глава :) Че сме повлияни, повлияни сме. Да търсим отчаяно, обаче, твърдо не.
Има една приказка- няма как да изживееш една хубава история, ако сам не си завършен. И не, нямам нужда от „Изкуството да обичаш“ още веднъж. Вече не ;-)
хм, тогава ‘инджой дъ мюзик’, ‘dance as no one is looking and enjoy life as it is your last day living…’ etc etc ;) Клишета, ама..
Сега вече си говорим :) А клишетата са многократно повторени истини ;-)
„Удивявам се на всичко около мен. На слънцето, дъжда, вятъра, тревата, смеха, децата,……. Радвам се на мига, играя игри, които не винаги разбирам, но винаги им се наслаждавам. В мен живее невероятното усещане, че аз съм част от нещо велико, и непрекъснато очаквам че ми предстои нещо,още по-хубаво. Щастлив съм че живея сега, в този век на подем и промяна. Век, в който падат задръжките и всичко става истинско, век в който захвърляме старите ръждясали окови и сътворяваме един по-добър свят, за себе си и за всички..”
@KAmen: Благодаря ти за този коментар. Освен, че звучи прекрасно, ме накара да се замисля…
Понякога и аз мисля така. Всеки ги има these mornings, но не бива да им се предваме. Именно поради факта, че фалшът е навсякъде, търсещите истината трябва да са още по-смели :) Прегръщам те.
Ооо, да, моята песен! :)
Я, каква хубава песен за днешното дъждовно утро.. А истинското никога не спираме да го търсим. Във всяко едно отношение. Знам само, че утрини като тази и тихите, най-обикновени моменти, са тези в които наистина усещаме живота :)
Всяка една дума в твоя блог е толкова истинска, както и тези в коментарите, че постоянно ми се иска да правя screenshot, за да ги запаметя. Толкова са много, че в ума ми е трудно да се запаметят. От една седмица не спирам да чета блога ти. Великолепен е.. бих искала и аз да можвх така да пиша като теб, а и да има за какво :) Страшна фенка съм на всичко твое. :)
Благодаря ти за милите думи…. :))