Вечният град. Така го наричат.
Градът на цветовете и музиката, на различията и пренасищането.
Градът, в който има от всичко по много.
Градът, в който не можеш да чуеш мислите си, броиш на пръсти езиците, на които говорят хората около теб, докато разбереш, че са повече от 10, градът, в който разминаването по улицата е в редичка и ти се налага да се буташ и провираш от тук, от там, като че ли си герой в компютърна игра… И неусетно все бързаш за някъде, дори когато няма за къде….
Градът на движението.
Но не и в 6 сутринта.
Този път, четвърти поред, успях да видя и другото, заспало и тихо лице на Истанбул. Лице, за което дори не подозирах…
Когато почти няма жив човек по улицата. Когато е тихо, толкова тихо, че чак ти се иска някой от някъде да се провикне нещо, каквото и да е.
Когато чуваш, виждаш, усещаш.
***
Два дни сама в Истанбул. По пътя към Бургас се шегувах, че съм герой- без да се загубя и без да ме излъжат.
А всъщност, Истанбул не е толкова страшен колкото всички си го представят.
Преди да замина се надпреварваха да ме предупреждават за какво ли не, дотам, че отклоних покана за pub crawl от страх, който дори не разбирам и не беше мой, а на приятели и родители тук, и сега съжалявам, но вече е късно.
Мислих си, че обичам Турция както се обича нещо, което едновременно харесваш и от което се страхуваш.
През 2001г. , когато за първи път посетих Истанбул и за първи път излязох извън България, се влюбих в този град.
В корабите, в малките улички, в алъш-вериша, в гостоприемството, в моловете…
Този път не видях нищо…
Разхождах се безцелно из разни (главни) улици и си повтарях, че трябва да забранят самостоятелните командировки… Което, разбира се, не е истина.
Хубаво е човек да попътува сам. Но точно този път и в този град сякаш щеше да е хубаво да сме поне 1 + 1. За всеки случай.
В съботния следобед се срещнах с познат, с който участваме в EYMD`09, а в неделната вечер, абсолютно случайно се засякох на гарата със Све.
И си мислех как светът се смалява с всеки изминал ден и се питах дали и ние не се смаляваме с него.
P.S. Не бих живяла в Истанбул, но бих се връщала пак и пак…
Бързай бавно 
Истанбул. Не зная дали бих се върнала там (защото толкова невидени градове ме чакат!), но няма да го забравя! Дадено място е ценно за мен заради преживяванията ми, моите лични преживявания там, а те никога не биха се повторили, в кето няма нищо лошо, разбира се… Истанбул, обаче е особено благодатна почва за преживявания :) И аз бях там сама, на конференция, и аз на моменти съжалявах, че съм сама, но използвах все пак времето си пълноценно. И мен ме предупреждаваха за какво ли не, не ги послушах и се впуснах в безброй нови познанства :). Ето впечатленията ми: http://lynnsnest.blogspot.com/2009/11/blog-post.html
Истанбул е страхотен град.Беше невероятно там.Прекарах си чудесно-цели две седмици.
Много се радвам,че си си прекарала добре.
Поздрави от мен