„… означава да избягвате игрите „печеливш/губещ“ и „прав/крив“, в които намерението на единия или и на двамата участници е да „спечелят“ или да докажат, че другият „греши“, вместо да споделят или да проявят разбиране.“
От „Посланията: Комуникационните умения“ на Матю Маккей, Патрик Фенинг, Марта Дейвис.
Бързай бавно 
:-D :-D :-D
Сега сериозно, ако наричаш общуването градивно, то чрез подобен модел какво градиш? Толерантност? Асертивност? Ако избягваш конфликтите, чрез какъвто и да е начин отслабваш своите лични защитни механизми срещу всячески форми на вербални нападки в утвърждаването на позиция и/или разискването на друга/чужда. Ако „избягваш“ конкурентната форма на поведение в речевото/езиковото взаимодействие, можеш ли да придадеш „привлекателна“ форма на своята позиция при евентуален сблъсък с отсрещна страна, която хипотетично би могла да бъде далеч по-не така толерантна? Така, ракурса ми си отели вола.
Препоръчвам ти 1998; Игнатов, М. Интензивно общуване и личностна промяна. за по-задълбочен и изчистен ъгъл върху общуването и процесите на междуличностна комуникация.
Усмивки. :)
Но ме кефи, че и те се кефят на Витгенщайн. YEAH! :D :D :D
Благодаря за коментара :)
Аз не гледам на този процес като на отслабване на личните защитни механизми… Дори напротив. По-скоро като високо EQ ;-)
Усмихнат и слънчев уикенд :)