Ролята на медиите в борбата с младежката безработица ( и неграмотност)

Започвам от скобите. Със сигурност можеше и без тях, но също толкова сигурно неграмотността често е сред основните причини за неуспех при търсене на работа.

Неграмотност къде и как да търсиш, що е това CV и на кого му е притрябвало мотивационно писмо, има ли домашно, което трябва да се свърши преди часа на интервюто и т.н.

Неграмотност и незнание. И докато гореизброените неща могат да се научат с една бърза лекция или няколко часа в интернет, то загубените години в училището и университета се наваксват значително по-трудно. Липсата на знания, невладеенето на чужди езици, липсата на навика сам да търсиш информация и умения да я отсяваш, изискват повече.

Тук е мястото да споделя, че съм далеч от мисълта, че младежката безработица е резултат единствено от неграмотност, но ми омръзна за всичко да обвиняваме икономическата криза, държавата, работодателите. С една дума- винаги да търсим проблема у Другите.

Защо медиите ще попитате, а не държавата?

Най-лесният отговор е „защото, когато виждаш, че нещо не работи, търсиш друг вариант”. Ако не се лъжа, Айнщайн е дефинирал лудостта като „да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.”

Да, но медиите имат други отговорности. Да генерират приходи и рейтинг, нали?

ОК. Но можете ли да преброите колко репортажа са били излъчени по повод новите поколения, неграмотността, лошото образование и пр. в последните 2-3 години? Ще ви кажа: много.

А колко са направени за положителните примери в образованието ни? Колко грамотни деца са показани? Колко успешни студента? Аз, лично, не се сещам за много. Като изключим математиците ни, с които всички се гордеем, разбира се.

Знам, че добрата новина не е новина. Но насочване вниманието към негативите и тъпченето на едно място не води доникъде.

Защото като попаднат на репортаж за неграмотността в училище, учениците вместо да се стреснат, се успокояват. „Всички правят така. Всички не знаят как се пише не знам. Всички не уважават учителите си. Не съм само аз. Такова ни е поколението.”

Репортажите за лошото образование и липсата на подготвени кадри за пазара на труда водят до „Никой не може да си намери работа в днешно време. Не съм виновен аз, че образовнието ни е такова. Плюс това още сме държава на връзките.”

Такива репортажи НЕ стимулират, НЕ мотивират, НЕ водят до (положителни) промени.

Сега си представете, че сте 9-10 клас от средно българско семейство. Случайно попадате на материал с друго дете, което току що се е върнало от младежки обмен в Германия, където е прекарало 2 седмици с деца от цяла Европа и разказва колко супер яко е било, какви места е посетил, какви уъркшопове са имали, какво е научил, какви приятелства е завързал и само повтаря „искам пак” и не забравя да спомене, че не е заплатил и стотинка за настаняване и храна и са му поели 70% от пътните разходи.

Звучи cool, нали? Е, няма ли да ви се прииска да отворите учебника по немски и да си повишите успеха? Да разберете как може утре да сте на неговото място?

Втори пример. Интервю със стажантка от (примерно) Мтел. Лятото след втори курс, вместо на бригада в САЩ, решава да остане тук и да си намери стаж. На следващото лято я вземат отново, защото си върши работата съвестно, лоялна е, спазва работното време, дава идеи, разбира се с хората в екипа, умее да продава, няма нищо против обратната връзка. След дипломирането си започва да си търси работа. Попада на обява от Мтел и я взимат веднага. (Дори ако вие сте с 2 висши и златен медал за отличен успех, в 99% от случаите пак ще предпочетат нея.) Мислите, че не се случва? Попитайте някой познат. Аз лично имам 2-3 примера наум.

Друга ситуация. Изтървали сте момента със стажа, ок, но виждате репортаж за момче, което си е създало собствена фирма за web development & design, момиче, което е старши асистент в голяма МНК, говори перфектно 3 езика и има няколко сертификата за повишаване на квалификацията си…

Е, тези примери няма ли да ви накарат да се замислите САЩ или стаж, часове във facebook или четене на специализирана литература, 3 месеца плаж или курс по език?

Съзнанието ни е програмирано така, че когато видим как нещата в действителност се получават и видиш ли ти, можело и без връзки, а със знания и умения, искаме и ние да бъдем на мястото на тези хора.

Така виждам аз ролята на медиите в борбата с неграмотността и младежката безработица.

В повече положителни примери, защото те са каквото ни липсва сега. Негативни има много. Причини за неуспех могат да се изброяват до безкрай.

Покажете успеха. Покажете пътеката, която отвежда нагоре и хората, които вече са преминали първите стъпала. Покажете учители, които хвалят учениците си и ученици, които трупат успехи. Покажете младежи щастливи с работата си и работодатели щастливи с младите си служители.

И да, знам, че не е ваша роля, а на държавата и институциите. Дори знам, че в момента текат страхотни проекти, програми и стратегии, насочени именно към младите. Но когато преди месец на една друга конференция запитах „как ще разпространявате информация за тези програми”, отговорът бе „с публикации на сайта на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси.“

Сами преценете до какъв брой хора тази информация ще достигне. Същия ако ме спрете с думите, че това е задача на БНТ. Целта не е да се намери кой-да-е-канал-за-комуникация. Целта е да се намери възможно най-добрия. Отбиването на номера не помага. Иначе би било много лесно.

Днес всеки говори за социално-отговорен бизнес.

Нека положителните примери станат повече от негативните и това бъде вашата социално-отговорна кампания.

Покажете повече отлични ученици и повече успели студенти. Ще се изненадате от резултата.

Резултат, от който всички ще спечелим.

П.П. Моят личен (малък) принос тук.