„Само комплексираните мъже си падат по кучки.“, отговори ми от другата страна на телефона, съвсем сериозно на ( почти ) не-сериозната ми шега по повод онази книга, помните я.
„А ти по какви жени си падаш?“, попитах с непресторено любопитство.
„Как по какви? По хубавици!“, чух с все същия сериозен тон, при това без миг на размисъл.
Грешен отговор.
Защото хубавици много.
„Умни, забавни, добри, чаровни…“ Това е, което ми се искаше да чуя.
Защото когато мен ме питат по какви мъже си падам, отговарям „по такива, в чийто поглед се чете успех“. Всичко останало е на второ място. Друг е въпросът, че всеки от нас има различна дефиниция на „успех“. Моята я знаете.
А вие какво бихте отговорили …?
Бързай бавно 
По пълни кифли. Точно така – меденки любимки, за които върховното познание се изчерпва с новостите в ноктопластиката. С тях мога да съм едновременно тъп и щастлив, да се лигавя безкрайно и да се отпусна като сладолед, забравен извън камерата. Изобщо съотношението усилия/ползи e чудесно. Ако покрай цялата любов с тая принцеса ми остава време и желание за друго, мога да си тунинговам колата, да коментирам клипчета във vbox или да ходя на лостове.
Един тих гласец, хриптящ от задушаването на седемте изпити бири, иска да вземе думата някъде от дълбините на помраченото ми съзнание. Крещи с последни сили да си спомня за дните, в които съм искал силна жена, която има своята цел в живота (може да не е спасяването на планетата, а нещо по-скромно като преобръщане света на физиката… като и да е) и се бори за каквото си е наумила… Обаче се надявам тоя изблик на шизофрения да отшуми бързо, защото който е опитва знае – да с такава мацка може да е проява на мазохизъм. А усилия/ползи в случая нашепва, че трябва да се ориентирам към нещо друго.
В крайна сметка: Да живее бозата!
Колкото и да ми се иска да подкрепя BM, защото звучи наистина убедително и правилно, не. Не и кифли. Нито банички, а бозата съм я отказал отдавна.
Интелектуалка, която не те кара да се чувстваш силен и велик, а те провокира да искаш и можеш повече. Дори да се чувстваш и глупак понякога. Мекотели не ми трябват, има достатъчно около мен.
Както и другото, което си очаквала да чуеш. Празните погледи ми омръзнаха преди година.
„Празните погледи ми омръзнаха преди година.“ По-точно не мога да кажа.
Не знам какъв е този мит, че се харесват кифлички. Те стават само за едно и Буковски го е писал достатъчно добре. След таковането момчетата се хвалят в компанията, че са изтаковали кифличката, а тя се гордее, че е свалила много готин пич. Но този пич си хваща сериозна приятелка съвсем различна от кифличката. Защото празния поглед, малкия речник и дъвченето на дъвка е прекалено тъпо за сериозни мъже.
Дечковци, бол.
М това е сложен въпрос и май отговорът се променя по малко с времето… :)
Подкрепям Събина, отговорът определено се променя.
Сега моят е чисто и просто мъже, които не ми дават да откъсна поглед от тях (и които не откъсват поглед от мен), защото нещо в очите им те тегли като черна дупка към тях и обратното :)
Да :) И аз си мисля, че отговорът се променя във времето… Както всичко, всъщност.
@Тео: Явно си късметлийка :)) *Защото поне тези мъже, по които не мога да откъсна поглед, са с доста шарещи очички :D *
Не знам дали съм късметлийка, просто мъжете със шарещи очички не могат да ми задържат погледа, защото им липсва дълбочината на черна дупка или я имат, но още им се играят игрички. Като те впечатли някой шарещ- поиграй си малко, може и да е забавно ;)
„мъжете със шарещи очички не могат да ми задържат погледа…“
Добре казано :) И аз на това се уча сега ;-)
които ме оставят да бъда себе си
@eola: остави ме без думи… май това е най-важното, всъщност.
Мария, за себе си знам, че най-свестните хора са тези, които от време на време пораждат в мен желанието да ги ударя с лопата по главата. По някакъв начин именно такива мъже ми дават посока да се развивам и да преоткривам красотата около мен.
Филмът с преплетените погледи, балоните-сърца, държането за ръце и глуповатите нежни обръщения…ами не можах да получа роля в него :) за което в известен смисъл съжалявам. Като се замисля, общото между момчетата, в които съм се влюбвала е това, че всеки от тях си е имал някакво хоби и не е очаквал от мен да му правя живота интересен.
такива с които мога просто да си седя и да мълча.. има много думи в мълчанието и когато си с правилния човек, знаеш, че той ги чува и разбира.