* снимка от Mrbrt27 *
Отива си и на негово място идват разходките в парка, шаловете около врата, големите чанти, джаз в плейъра, дъждовните следобеди, чашите с червено вместо бяло вино…
Тръгва си с всички половинчати истории и хора, за да направи място на есента, която не познава компромиси, която е силна и смела, далеч по-истинска и по-моя от лятото.
Да, отиват си песните на птиците, аромата на цветята, прозрачните блузки и красивите момински крачета. Ужас. Чак догодина. Ще доживеем ли пак.
Добре казано. Бих казала още – безсрамно ярките цветове на дърветата, дъждът и тихата меланхолия (в здравословна доза) :)
тихата меланхолия…. ето какво забравих :)