*из архивите*
четем едни и същи книги
обичаме една и съща музика
не можем да живеем без море
и без мечти за пътешествия
приятелите ни са различни
но моите харесват него
и неговите харесват мен
можем да говорим за всичко и за нищо
или просто да мълчим
и да бъдем себе си
без извинения и оправдания
да си имаме доверие
да ни е приятно заедно
можем да танцуваме до първите лъчи
да се смеем гръмко
да се шегуваме с всичко
и най-вече със себе си
и двамата искаме повече
( от живота)
и двамата сме вън
(от статистиката)
и макар всичко това да е истина…
ето, че не стига
и не, не го пиша, за да стигне до теб
(отдавна е късно,
отдавна и не искам)
пиша го за другите
да знаят, че не стига
просто не стига…
Бързай бавно 
Не е късно -аз го искам.Не мога без теб.Ще се побъркам без теб.Как може да говориш така?Искам всичко ….искам много повече от това което мислиш че ми стига-и на мен не ми стига.Издивявам вече…
Не съм дете да се лъжа с картинки, с обещания или друго.Животът ни изтича между пръстите.Както има, така няма.Още малко да се почудим и сме загубили всичко…Снощи предложението шега ли беше?Аз му вярвам.И се чудя че събра смелост- при този свенлив характер си е цяло чудо, чак и аз се изненадах.А днес обрат-какво става ?
уао… нищо не разбрах от коментарите :) но да има… (sun)
Няма и как да разбереш… Това „същество“ е навсякъде… Имам чувството, че прекарва цели нощи в писане на коментари… А може и дни…
… и да, вярно е… понякога може много неща да са в същата тоналност, и все пак мелодията да не се получава… Върпоса „Защо“ си остава като че ли отворен…
Може би понякога е хубаво,че не стига…