…така казват.

Има вечери, в които стрелките на часовника изгубват смисъла си и те оставят сам да чувстваш времето.

…

Трябва да е някъде към пет сутринта.

Неусетно сме оставили съботата след нас.

Излизаме от заведението и преминаваме през паркинга на път към такситата.

Почти се е разсъмнало и пред нас се разкрива онова, истинското, красивото лице на града, което често забравяме.
…

Двойка момиче и момче се карат.

„Любов…“- прошепвам с едва доловима ирония, лека усмивка и мъничко тъга.

„Страстна! Всеки е имал по една…“, отговоря, а в погледа му като на филмова лента преминават лица, случки и истории, които никога няма да науча и от които сигурно боли, защото страстта е като огъня и пари, така казват.

„Аз не съм…“, вмъквам плахо, през опит за въздишка.

Поглежда ме, засмива се, стиска още по-силно ръката ми и продължаваме напред.

Не ми повярва или не ме чу, не знам.