… и сякаш всички сме изморени от половинчати истории с
не-получени целувки,
не-произнесени думи,
не-споделени сутрини,
но с всичко преди-и-след тях.
… и въпреки това се впускаме във все същите наполовина случващи се, наполовина не истории, от които нищо не очакваме, а често и не искаме, защото умората от истинските-и-целите, които някога преди сме търсили-и-мечтали, ни спира.
умората от и спомените по не-състоялото се.
и така докато забравим или …?
Бързай бавно 
…и така, до краят, защото няма друг път освен безкрайното опитване, търсене, откриване, постигане!
Умора, обеззвереност, яд, тъга… всичко. И въпреки това продължаваме да настояваме да получим толкова желаното и чаканото. Наистина очакването е това, което убива. Неизвестността.
Звучиш сякаш, че си паднала по гръб. Стегни се или ще забраня производството на течен шоколад…