Прочетох я преди броени дни…
Остави ме с израза „добре функциониращ брак“, който до последната страница не се изпълва със смисъл, а само те кара да се запиташ дали привързаността, уважението, доверието, отговорността в една връзка стигат? Дали пък не трябва малко повече? Или именно това повече обърква всичко?
Нещо ми подсказва, че отговорът принадлежи единствено на времето, което, за съжаление, не се подчинява на опити в пространства различни от тук-и-сега…
Имаше и друго… Тъга. Тъга по това да осъзнаваш, че нещо ти липсва, но да нямаш сили да протегнеш ръка и да го вземеш. Тъга по това да се влюбиш в човек, който вече е подредил живота си. Тъга по това да се бориш срещу въображаем и затова съвършен образ. (В тази връзка си мисля, че книгата успешно можеше да се казва и „Лекарство против самотата“.)
Хареса ми и един цитат: „Писането е като целувка, но без устни. Целувка между два интелекта.“ Така е. Но с устни е по-хубаво… :)
Повече за книгата може да прочетете тук, тук и тук. Вече има и продължение. Не съм сигурна, че мога горещо да ви я препоръчам, но пък се чете бързо и леко и няма да загубите много ако и дадете шанс. Вие преценете.
Бързай бавно 
наистина книгата не е от шедьоврите на съвременната литература, но пък не е никак лоша. :)) на моменти тъжна, на моменти забавна, в други дори и абсурдна. факт е, че историята е класическа и завършва класически (във втория роман), но пък съм възхитена от умението на автора да пише така добре от името на жена. като цяла начина, по който си писаха; интелигентния им хумор; думите, които използваха и които си се рееха и не свършваха най-много ми харесаха :))
абсолютно, да! :))) *втората част не съм я чела още и от това, което видях като коментари по нея… се чудя дали има смисъл….