казват, че най-трудно човек познава себе си.
и че ако тази битка- битката на
това, което сме,
това, което ни се иска да бъдем,
и това, което сме в очите на другите,
ако тази битка е спечелена, казват, бихме имали успех във всичко.
дали обаче под „всичко“ влиза любовта?
нима тя не зависи от познанието на Другия Аз за себе си?
и ако да, нима бихме могли да имаме някакъв контрол?
Бързай бавно 
Любовта е вътре в нас и не мисля, че можем да я даряваме. Човек обича само и единствено заради себе си. Обича, ако иска да обича, лети в блажения простор, ако иска да лети, и после страда, ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбения намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Просто понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг.
Благодаря ти за този коментар! Накара ме да се замисля…
Привет Мария,
има една хубава книжка по темата за любовта.
„Изкуството да обичаш“ от Ерих Фром.
Може би ще ти помогне да отговориш на въпросите. Мога да ти я пратя в електронен вариант, ако я нямаш или не можеш да намериш.
поздрав най-сърдечен,
Дими
https://apieceofme.wordpress.com/2006/11/27/love/
but 10x anyway, както се казва :)
Много хубава книжка, наистина!
Поздрави и на теб!