*из архивите- август, 2010; вдъхновено от тук. *
За какво си мислиш в този момент?
За пътуването утре…
Какво те кара да се засмееш?
Детски смях и детски въпроси.
Какво те разплаква?
Събития, върху които нямам власт. Да искаш да помогнеш, а да не можеш.
Кое според теб е най-голямото постижение?
Интернет.
Имаш ли ментор или друг човек, който да те наставлява и да ти е повлиял?
Имах.
Къде се чувстваш най-вече като вкъщи?
Навсякъде, където съм живяла сама.
Къде си в момента?
Не където бих искала, но пак ми харесва.
Най-голямото ти постижение в работата?
Оправдавам доверието, което ми се гласува.
Най-голямото ти постижение извън работата?
Сбъднала съм повече мечти, отколкото съм имала.
Какво най-много не харесваш в съвременната култура?
Страхът да бъдем истински. Невъзможността да обичаме с пълни сърца.
Какво най-много харесваш в съвременното общество?
Неограничените възможности. И самотата.
Коя е пресечната точка на работата и живота?
Винаги вървят заедно ако искаш да постигнеш успех.
Най-добрият съвет, който са ти дали?
Ако искаш да се развиваш трябва да излезеш от зоната си на комфорт.
Най-големият риск, който си поемала?
Да слушам сърцето си. Винаги.
Книга или стихотворение, което е променило животът ти?
Много са…
Първият ти детски спомен?
Нямам идея…
Коя е най-важната връзка в твоя живот?
Тази със себе си- коя съм, какво чувствам, какво искам…
Кое е най-романтичното нещо, което си правила?
Купувам разни нещица „за-в-бъдеще“… Още не им е дошъл редът, обаче.
А най-духовното нещо?
Да се запитам дали, в какво, защо и как вярвам.
Ако можеш да си пожелаеш една промяна в света, каква ще е?
Повече вяра в доброто. Повече доверие в хората.
Ако можеш да добавиш още един въпрос към този въпросник, какъв ще е?
Щастлив/а ли си?
Ей Мария, това е супер освежаващо!
Вдъхновяващ е куражът да изразиш самотата. И думите за най-важната връзка.