когато човек истински чувства друг човек, няма как да му се сърди.
дори ако си тръгва.
( било то за кратко или за дълго, с причина или без, с правилните думи или не… )
когато истински чувстваш, разбираш.
можеш да се поставиш на мястото на другия.
да си спомниш, че ти самия някога преди си си тръгвал от други хора…
това прозрение идва с въздишка. и сякаш носи още повече любов.
като да си болен и да си слагаш сам инжекциите. знаеш, че боли, но знаеш и че е правилното нещо.
и си повтаряш наум „всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред.“
глупава метафора навярно, но ми е трудно да го обясня наистина. чувството.
Бързай бавно 
Не когато, а ако. И да чувстваш истински, ще разбереш след време. Защото най-истински чувстваш себе си, а когато някой си тръгва, ти се крещи, не ти се разбира.
вярно е много боли когато някои си тръгва а ти не знаеш защо