истината е, че никога не ме е било страх да не остана сама.
вярвам, че любовта може да бъде и тиха,
че фойерверките често вредят повече, отколкото помагат,
че тя, любовта, наистина е въпрос повече на способност, отколкото на обект.
не ме е било страх и от разминаване с някого от графата „soulmates“. (наричам ги приятели.)
страх ме е единствено от това, че има хора, които ти помагат да се самоосъществиш, повече от други. така както ти на тях.
че има хора, с които ако се разминете, независимо, че по отделно пак ще постигнете много (пак ще обичате, пак ще бъдете щастливи, пак ще сбъдвате мечти) никога няма да е толкова много, колкото ако сте заедно.
че при тях 1 + 1 винаги е повече от две.
от това ме е страх.
да обичам мога.
Бързай бавно 
<3
Вместо да се страхуваш от това, че няма да срещнеш истинските soulmates, бъди благодарна за тези, които имаш в момента. И вярвай :)
Благодарна съм :)) И вярвам. И (ги) мечтая.
Истината е, че ме е било страх да не остана сама. Много пъти. По много. Може би още ме е страх от самотата.
Но знам, че любовта Е въпрос на способност, на вътрешна потребност и нейната външна й проекция. Безусловната, свободната Любов имам предвид. Когато си добър, щастлив, сбъдваш мечти и вършиш чудеса, просто ей така. Тогава никак не си сам.
Но „никога няма да е толкова много, колкото ако сте заедно“…
п.с. много ти харесвам писанията, следя те и във Фейсбук и всеки ден по една моя усмивка се дължи на теб, БЛАГОДАРЯ! А конкретно с този пост ме нацели в десятката емоционално :)
благодаря ти за милите думи :)
*опитвам се да направя това местенце уютно, и тук, и във ФБ, и винаги се радвам, когато някой сподели, че обича да наминава :)
понякога се укорявам, че сякаш вместо усмивки, предизвиквам тъга, но как беше… животът е като клавишите на пиано и не трябва да забравяме, че черните също допринасят за музиката ;-) *
:)) не предизвикваш тъга, предизвикваш вдъхновение – http://mil3nita.blogspot.com/2011/04/xx-intro-long-version-hq.html (не се стърпях)…
п.с. а дори и да ухаеш понякога на тъга, когато тя е облякла красивите си одежди, пианото свири по-добре ;)