*музика тук: Deep Puple- Lalena *
представям си как е краят на август и сме някъде в планината, на високо и далече, без компютри и без телефони, без други хора и истории. само ние.
виждам как се събуждам първа, целувам те леко за добро утро и тихо се изнизвам от леглото. слагам кафето, зареждам филийки черен хляб в тостера и режа портокали.
тогава, точно преди да съм съвсем готова, ти се събуждаш. и също като мен, слизаш тихо и бос по дървените стълби.
пуснала съм музика. в опит да отпразнувам деня. не те чувам.
но усещам ръцете ти на кръста, целуваш ме и прошепваш „добро утро“, а аз отговарям „добро е“ докато се усмихвам и си мисля как с теб всичко е добро.
казвам ти да сядаш, почти съм готова, но ти искаш да помогнеш и сипваш кафето в любимата ми чаша. увеличаваш музиката, също.
навън е слънчево. и зелено.
сядаме. закусваме. и си мислим как по-хубаво не може да е. заедно си го мислим.
(а денят едва започва)
***
най-хубавата закуска питате?
тази за двама.
Бързай бавно 
Ах, тази велика и силно подценявана балада на Пърпъл! Радвам се, че се смени тонът в този блог, че беше започнало да става едноцветно ;-)
Дам, и аз така си мисля :)))
А баладата я открих, благодарение на….теб! Много хубава! :)))
прекрасна статия и прекрасна песен на Пърпъл !!! Продължаваш да радваш читателите си с прекрасните си статии ..