* музика тук. *
някак свикнах. да (те) имам и да (те) нямам.
сигурно така и трябва.
живота, казват, бил кръговрат.
(а обичта- състояние, не обект.)
всичко се връщало, всеки се завръщал.
за да си тръгне отново. и да се върне пак.
по между им остава чакането.
и с него свикнах.
Бързай бавно 
Ааааааааа, я, я, я, я ни светни и нас как ги правиш тия свикваници, щото ние можем само да имаме, а като нямаме или като чакаме направо я огелпваме :)
изхвърлих въпросите. и плановете с тях. и започнах да мисля за чакането като за естествено състояние…
също разграничих очакването от чакането.
Супер си! Това с очакването и чакането особено ми харесва :)
Не бива да има страх от чакането, когато знеш, че си струва.. а си стува, когато нямаш очаквания.. те носят предимно разочарование.. и то не защото се е случило по-лошо, а просто по-различно..
Всичко е въпрос на личностна нагласа..