Buddy, I hate to break it to you, but in the real world… where I live… there’re only two kinds of love stories. Boy loses girl and girl loses boy. That’s all there is. Somebody always gets left behind. You try to avoid that, you’ll end up an old man toastin’ yourself with egg nog in the mirror on Christmas Eve. You’ll end up dying in your own arms.
вчера хванах финалните надписи по бнт и си спомних колко много го обичам този филм. винаги съм го обичала. точно от него тръгна онази ми мечта– да е есен, да съм в Ню Йорк, да обичам.
филм за правилно и грешно.
за мъже, които забелязват когато повтаряш някоя дума и не им пука с какво си облечена, защото те харесват. мъже, които на сутринта казват „this is not right. all i am able to offer you is this, nothing more. what i mean is that we have no future.“
за жени, които се съгласяват. които правят смешни физиономии всеки път, когато говорят с Него. от страх за приемане/отхвърляне. жени, които дават обяснения, когато закъснеят. и му повтарят, че е чудесен. жени, които на „гледаш ме по начин, който не съм заслужил“, отговарят със „заслужи го тогава!“.
поправка. не мъже/ жени.
филм за една жена и за един мъж.
филм за истинската любов. дори когато е за кратко. дори когато е тежка и боли. щях да напиша, когато е невъзможна, но няма невъзможна любов. има непожелана.
филм за любовта, която остава. любовта, която променя.
Бързай бавно 
А ето един истински филм, и то със щастлив финал