Оценките, които правим за реалността, трябва да бъдат основани на описания модел. Първо избираме черно-бели събития, после ги обобщаваме и чак накрая правим изводи чрез сравнение. Крайните ни оценки не са абсолютни, а относителни, защото са част от спектър, чийто вид е описание на моментно състояние. Кройф несъмнено е бил велик футболист през своята епоха. Показателите му обаче са такива, че днес не би го взел никой сериозен отбор. Нещата са се променили, спектърът се е изместил. По времето на Кройф например не се е тичало много. Днес той не би издържал и едно полувреме.
Всяко обобщение е зависимо от множество отделни черно-бели събития. Всеки, който прави изводи, без да има достатъчно голям набор единични факти, постъпва различно от Нютон (евфемизъм за глупаво). При все това повечето от нас, уви, правят така. Емоциите, мързелът и желанията са препъни камък пред мисленето.
целият пост тук.
(любим блог!)
Бързай бавно 
„По времето на Кройф например не се е тичало много.“ :))
Това е „върха“, а Кройф си е супер. Въпросът е дали сега създадените модели се основават на някакво качество или на нещо друго, и дали си струва да бъдеш част от такива модели. Ако всичко върви наопаки, успелият в такава среда какъв е? Ако имаме само мисленето какво точно ще постигнем, сме постигнали?