не съм сигурна, че на този текст тук му е мястото, но друго няма.
последните дни си мисля, че явно има значение как умираш, за да се вдига шум по медиите.
да стане новина… ?! не че новините връщат хора.
има значение дали са те нападнали в парка, дали са те изнасилили, нарязали, убили и т.н.
т.е., явно има. защото при всеки един такъв случай се говори с дни. събират се хора. скърбят.
а къде остават тихите смърти? когато си караш по пътя и някой ти отнема предимството и те блъска?
прекарах сутринта в разговори за прекратяване кандидатстването на едно момче.
19-годишно. супер готино, умно, винаги с усмивка, с настроение.
преди малко повече от месец-два се бяхме хванали на бас съвсем на шега и загубих (винаги губя басове)
а той ми донесе един шоколад, за каквото се бяхме уговорили.
„обещанието си е обещание.“
…
не съм шофьор. имам книжка от лятото на 2006, но не шофирам.
знам малко за пътя. не разпознавам повечето знаци.
от баща ми, обаче, съм запомнила едно:
два са най-важните знака на пътя: стоп и път с предимство.
ако аз го знам, без да шофирам, мисля си, как един активен шофьор го забравя. в града?
да, не искам да предизвиквам съдбата. знам, че винаги всичко се случва в контекст. сигурно е така.
хора сме, оправдания колкото искаш.
обаче, детето го няма, нали?
Бързай бавно 
ужасно.
Съжалявам много.
и аз …
Някъде прочетох коментар, че светофарите не са работели.
В БГ не става за мотори – даже като изключим гадните пътища, пак остават шофьорите, които нито се пазят едни други, нито пазят мотоциклетистите.
И аз загубих приятел – една събота се качи на мотора, някакъв кон излязъл на пътя и Краси стана статистика.
седмица преди инцидента си говорихме за моторите. аз не харесвам. веднъж съм се качвала, като слязох си обещах повече никога.
той сподели, че са му страхотна страст и работил цяла година, за да си вземе и преди дни се върнал от първия „мото събор“ или както там го водят в Ямбол.
иронията е, че говорихме затова колко е опасно, но от гледна точка на несъобразена скорост или разни експерименти.
„животът е един“ каза и се усмихна.
все за този разговор се сещам. че сякаш човек като кара мотор си мисли, че ако стане нещо, ще е по негова вина…
съжалявам за приятеля.