когато денят ти започне много, много рано
тогава, когато града с уморените си хора още спи
времето
което иначе все не стига и все бърза
става бавно и тежко.
погледнеш ли часовника не питаш
„вече?!“
гонен от крайни срокове
и недовършени задачи
а „още?!“
с чувство на загуба
вместо на печалба.
( и няма как да е друго-
в битката с времето
всички сме губещи, факт!)
дали това е непременно хубаво
или пък лошо
зависи от това дали и какво чакаш
в края му.
на деня, не на времето.
Бързай бавно 
Относно времето…
Може и да чакаш нещо. И да стане. Просто напоследък(вече повече от година) се питам какво (о)става после? Понеже, да – получаваш момента, наслаждаваш му се, но всичко си има край. Сещам се така за много неща от миналото и се чудя дали е можело да ги усетя още по-силно, да ги оценя повече..а с времето се утаява едно чувство на загуба.
Спомените нещо май не си вършат работата и не топлят. Поне мен..
Днес го изпитах и беше приказен ден. Не просто успешен, а същевременно усмихнат и много ведър!
Знаеш кой беше виновника за този „Beautiful Day“ Thx!
винаги си добре дошъл ;-))